Вярвате, че вече ви е време да управлявате екип и да поемете ръководна позиция?
„Хората, които искат да бъдат мениджъри, са два типа.“, казваше един мой шеф преди години. „За първия тип е важно социалното положение и материалните придобивки, за втория – да променя нещата във фирмата и те да се случват по правилния начин. За да постигаш резултати и бизнесът да се развива, повишавай хора от втория тип.“
Щом като и вие искате да бъдете мениджър, имайте предвид, че хората, от които зависи вашата кариера, вероятно също търсят „двигатели на прогреса“ – успехът в бизнеса обикновено се мери с резултати и развитие. Така че, за да получите желаното повишение, трябва да ги убедите, че сте от втория тип.
Това обаче може да не ви се получи, ако си поставите за цел „Да стана мениджър“. Дори има реална опасност да изглеждате като човек от първия тип, като човек-кариерист.
Може би сега ще кажете: „Ха, че то точно кариеристите успяват.“ На това ще ви отговоря, че ако компанията е с правилната култура, успехите на подобни хора са краткотрайни. А ако фирмената култура поощрява израстването на кариеристи … наистина ли искате да се впишете в нея?
Приемам, че вие сте от типа „двигател на прогреса“ и затова ви предупреждавам: опасността, скрита в тази цел е многолика. Капани дебнат във всеки от четирите аспекта на работата, които имат отношение към повишението ви – рутинни задачи, проекти, колеги и шефове.
Преди да ви покажа капаните и да ви дам идея за предпазване, нека първо уточня как работят целите.
Поставянето на цел е изграждане на тунел
Искате да постигнете нещо, което е важно за вас и да фокусирате върху него вниманието, енергията и усилията си. Поставяте си го за цел. Слагате целта в края на един тунел. И за всичко, което правите в работата си, си задавате въпроса: Това ще ми помогне ли да постигна целта си? Да или не? Ако да – влиза в тунела и го правите, ако не – остава извън тунела и или не го правите изобщо, или го отлагате, или правите някакъв поносим минимум.
Като повечето неща в живота, поставянето на цели има плюсове и минуси. Плюс е, че целите много помагат да не се разсейвате и разпилявате вниманието, енергията и усилията си в неща, които не са важни за вас. Минус е, че целта причинява тунелно виждане: „състояние, при което зрителното поле е значително стеснено и човек вижда света около себе си като в тунел“. Иначе казано, има опасност за прекалено много неща да решите, че няма да ви помогнат за постигането на целта и да ги оставите извън тунела.
Да видим сега как изглеждат тунелът, извънтунелните неща и капаните в четирите области, когато сте си поставили цел „Да стана мениджър“ и си задавате онзи важен тунелен въпрос.
Изпълнението на рутинните задачи ще ми помогне ли да стана мениджър?
Да или не? Или зависи? Да видим:
„Да. За да ме повишат, трябва да покажа, че съм перфектен в ежедневната си работа.“ Всички рутинни задачи са в тунела. Капанът тук е перфекционизмът: да влагате огромна част от вниманието, енергията и усилията си в изпълнението и на най-незначителната рутинна задача, и да не ви останат ресурси за нищо друго. Ще бъдете възприеман от шефовете си като отличен изпълнител, а това е много далече от качествен кандидат-мениджър.
„Не. С рутинните задачи не можеш да блеснеш пред шефовете.“ Оставяте ги извън тунела. Капанът тук е обратното на перфекционизма от по-горе: да пренебрегнете ежедневните задачи. Обикновено това върви в комплект с прекалено много предложения за нововъведения и оправдания от рода на „Нямах време да отговоря на този мейл, защото бях зает с проекта Х.“ Така създавате голям проблем за прекия си ръководител, от когото се очакват резултати точно от рутинните задачи. Ще бъдете възприеман като ненадежден служител, което същo е много далече от качествен кандидат-мениджър.
„Зависи от задачата. Въпросът трябва да се задава за всяка задача по отделно.“ Някои задачи са в тунела, други – извън него. Нещо като „Работѝ смарт, а не хард“, както е казал народът. Капанът тук е в понятието за „смарт“: да изпълнявате отлично само тези задачи, чрез които да блеснете пред шефовете и които да ви помогнат да станете мениджър. Останалите да пренебрегвате или прехвърляте на колегите си. Това пък върви в комплект с раздуване на изпълнението на рутинна задача и превръщането му в геройски подвиг. Или по-лошо – след като прехвърлите рутинна задача на колега, да оберете лаврите от неговия труд. Може и да впечатлите шефа, да, но имиджа ви сред колегите ще повлияе зле на кандидатурата ви.
Изглежда, че за рутинните задачи капаните при всеки от отговорите са много и лесни за влизане, нали?
Инициирането / участието в нови проекти ще ми помогне ли да стана мениджър?
Тук отговорът е един: „Твърдо да. Всеки знае, че инциативите и проектите са път към повишението. “ Задължително влизат в тунела.
Само че, когато целта ви е „Да стана мениджър“, капаните дебнат:
- Да прекалите с инициативите и проектите за сметка на рутинните задачи, както споменах по-горе. От опит мога да кажа, че човек, който не си е свършил работата, но постоянно излиза с предложения за подобрение, страшно изнервя ситуацията и създава повече проблеми, отколкото решава. И със всяка следваща инициатива се отдалечава от представата за качествен кандидат-мениджър.
- В стремежа си да демонстрирате инициативност да правите необмислени предложения. Това също е проблем за прекия ви ръководител, защото отнемате от времето му, а и когато види недостатъците в предложението ви, трябва да „прекърши“ вашия ентусиазъм. Свестните шефове не обичат да го правят. А човек, правещ необмислени предложения, не вдъхва доверие на способен за по-големи отговорности и не е качествен кандидат-мениджър.
- Да бъдете индивидуалист в проектния екип. Ако участвате в проекта само, защото вярвате, че това ще ви помогне за повишението, е много вероятно да работите сами, да си припишете повече заслуги, отколкото реално имате и да прекалите със саморекламата. Изграждането на образа на индивидуалист е обратното на това, което ви трябва – умението за работа в екип става все по-ценено мениджърско умение.
Така, дори и при инициативите, и работата по проекти има капани, макар че те изглеждат по-лесни за избягване.
Добрите взаимоотношения с колегите ще ми помогнат ли да стана мениджър?
Тук опасният отговор е на една ръка разстояние: „Не, колегите не участват във вземането на решението кой да получи мениджърската позиция, а и някои от тях са преки конкуренти в състезанието за нея.“ Остават извън тунела.
И капанът щраква – ограничавате контактите с колегите до поносимия минимум и разговаряте с тях само по същество. По вашето същество – по тези теми и задачи, които да доведат вас до мениджърската позиция. Техните задачи, техните животи, интереси, вълнения и случки са извън вашия тунел.
Това е лошо за вас по толкова много начини. Отчуждвате се от хората, с които работите в един екип. Не можете да разчитате на тях за съвместните задачи, защото отчуждаването ще е взаимно. Вместо да демонстрирате, че сте екипен играч, вие си създавате репутация на индивидуалист. А погледнато в перспектива, си залагате проблем – когато станете мениджър, как ще разчитате точно на бившите колеги да ви подкрепят, да ви приемат за ръководител и да ви следват?
Да погледнем и другия отговор: „Да. Трябва да демонстрирам, че мога да изграждам добри взаимоотношения с колегите.“ Слагам ги в тунела.
Този отговор се среща по-рядко, но и в него има две малки капанчета:
- Да се опитвате да се сприятелите с всички колеги, да прекарвате часове в чатове, телефонни и видео разговори (а някой ден и в лични срещи…). Или да вършите и тяхната работа. Да се харесвате на всички е трудна задача, много изтощаваща и ужасно неблагодарна. А и да бъдете всеобщият любимец не ви прави качествен кандидат-мениджър.
- Да изграждате взаимоотношенията неискрено, водени само от стремежа си да ги демонстрирате и да станете мениджър. Това обикновено се усеща от хората и се нарича лицемерие, манипулация, използване. Все квалификации, недобри за кандидат-мениджърите.
В областта на взаимоотношенията с колегите капаните също са доста и в тях се влиза лесно.
Впечатляването на шефовете ще ми помогне ли да стана мениджър?
Веднага казваме: „Твърдо да. За да получите мениджърската позиция, трябва да спечелите на ваша страна човека / хората, които вземат решението.“ Всичко, което ще впечатли шефовете е в тунела, а нещата, които няма да го направят, остават отвън.
Капанът е голям – да превърнете впечатляването на шефовете във ваш първи и най-важен критерий за всичко в работата ви. Да пренебрегнете задачите и проектите, които биха ви помогнали да научите нови неща, да се развивате и да изграждате отношения вътре в компанията и извън нея. Да прекалявате със самоизтъкването и авто-рекламата. Да се съгласявате автоматично с казаното от шефа, само защото е казано от него. Да му говорите само неща, които той иска да чуе. Да криете грешките си, за да не разочаровате шефа или още по-лошо – да прехвърляте отговорността за своите грешки на колега. Някои хора дори са готови умишлено да провалят другия, само и само да впечатлят шефа…
Трябва да спомена и другия възможен отговор на тунелния въпрос: „Не. Няма нужда да впечатлявам шефовете, те трябва сами да ме забележат.“ Усилената работа влиза в тунела, а всичко, изглеждащо като самоизтъкване, остава отвън. Този отговор си е капан сам по себе си. Ще изглеждате като отличен изпълнител, който обаче не умее да покаже резултата от собствения си труд. Много далеч от качествен кандидат-мениджър.
От опита си на човек, който е решавал повишенията, мога да кажа, че целенасоченото впечатляване на шефовете е много, много опасно.
Изводът, до който ви водя е, че целта „Да стана мениджър“ не е добра цел. Тунелът, изграден чрез нея, лесно ще ви направи да изглеждате като човек, за когото мениджърската позиция е важна заради материалните придобивки и социалното положение.
Има много по-добри цели, които да ви приближат към повишението. Това са целите, свързани с вашето развитие като професионалист и лидер – те започват с „Да науча“, „Да стана по-добър в“, „Да спра да“, „Да приключа успешно“, „Да предложа подобрение на“. Защото за вас е най-добре ръководната позиция да дойде като резултат от постиженията и развитието ви – само така ще спечелите доверието и на колегите, и на шефовете си. Това е устойчивият път към успеха.
Предлагам ви да помислите за алтернативна цел, а след това да видите и как изглежда процесът на повишаване на изпълнител в мениджър от гледна точка на шефовете.
Погледнете и останалите статии в категорията Развитие и кариера – може да ви дадат някоя и друга идея. Например Как да блеснем пред шефовете с изказване в среща 
Успех!