Супервайзър, началник смяна, тийм лидер, заместник-управител, началник или мендижър – когато позицията изисква извършване на работата предимно чрез други хора, конкурсът става по-труден.
Обикновено интервютата са две или три, и на първото интервю вашата задача е така да впечатлите работодателя, че да влезете в краткия списък с кандидати и да стигнете поне до второто интервю. В Щатите кандидатите са доста изобретателни в опитите си да се откроят от конкуренцията, чета в нета. Един разлепил голяма своя снимка на всички табелки на директорските места на служебния паркинг, друг наел билборд точно под прозореца на управителя на фирмата и на него сложил снимката си, плюс списък с най-важните си квалификации, а трети изпял CV-то си на песен, и го изпратил на работодателя като аудиофайл.
Лично аз не съм се сблъсквала с подобен екзотичен подход – нито преди, когато интервюирах кандидат-мениджъри, нито сега, когато като консултант помагам на клиенти в подбора. Впечатлявали са ме два типа кандидати – отлично подготвени и абсолютно неподготвени.
Отлично подготвените блестят с добре разказана, логична и последователна история, в която има вградено послание от рода на „Аз съм вашия човек, защото искам това, което искате и вие, и мога това, което ви трябва на вас.“ Тези хора винаги стигат до второ интервю.
Абсолютно неподготвените блестят с … хайде за по-кратко да кажа неадекватност. В тази група са хората, които са кандидатствали „просто така, да видя какво ще стане“, както и онези, които вярват, че „когато импровизирам, съм по-добър, защото звуча автентично, а не заучено.“ Най-забележителните от неподготвените се превръщат в анонимни герои на офисния фолклор.
На практика повечето интервюирани изобщо не блесват, а попадат в сивата зона на неубедителните кандидати, които най-вероятно ще получат шанс да продължат само, ако не се стигне до сделка с отлично подготвените и нито един вътрешен човек не може да заеме позицията. В тази сива зона са хората, които смятат, че няма нужда да се подготвят, защото „С толкова опит като мениджър, с всичките интервюта, които съм провел, знам правилните отговори на всички въпроси.“ Е, винаги можете да разчитате на късмета…
За да блеснете като отлично подготвени, трябва да инвестирате известно време и усилия. Задължително е „да си напишете домашното“ – да научите всичко възможно за фирмата-работодател, за продуктите и клиентите й, за последните новини около нея, за ръководството й, всичко, публикувано в социални мрежи и сайтове, а и известно офлайн – сред приятели и познати. Все пак кандидатствате за ръководна позиция – от вас се очаква активно да проучвате ситуации, клиенти, конкуренти и прочие. И още по-важно – не само да се подготвите по модела „Те ако ме питат това и това, аз ще им отговоря така и така.“, а да изградите образа, който да впечатли интервюиращите.
Предлагам ви да помислите по 3 въпроса, които ще ви дадат принципната основа за цялостното ви представяне на интервюто и ще ви помогнат да формулирате най-добрите отговори – убедително и автентично.
1. Защо искам тази работа?
Животът е такъв, че често кандидатстваме за работа, водени от не особено положителни подбуди – не ми дават достатъчно голяма заплатата, разочарован / обиден / непризнат съм от прекия си началник, можеха да ме повишат, а избраха друг, виждам, че няма накъде да раста в тази фирма, безработен съм и просто ми трябва работа и т.н.
Проблемът е, че с подобна мотивация не можете да впечатлите работодател, търсещ ръководител – човек, от когото се очаква да води други хора и да бъде двигател на прогреса във фирмата.
Работодателят иска да чуе нещо конструктивно и положително, иска да види желание за работа и амбиция за постигане на резултати. А за да не звучи като заучено клише, мотивацията трябва да се излъчва от човека и да бъде в синхрон с всичко останало – CV-то, отговорите на въпросите, поведението. Т.е. трябва да е истина.
Отлично подготвените кандидати успяват да сменят рамката на реалната си негативна мотивация и да я превърнат в конкретна, кратка, ясна, градивна и положителна причина да искат тази работа. За да го направите и вие, изключете за малко негативните емоции и помислете върху това:
- Какво най-много харесвате в сферата, в която работите в момента или в която кандидатствате? Например, обичам да помагам на хора или фирми да (правят нещо), харесва ми да организирам и координирам динамични процеси в (дадена област) или обичам да участвам в процеса на създаване на (нещо), което е полезно за (някого).
- Какво искате от работата си (а го нямате)? Например, искам развитие в дадена област, искам големи международни проекти с хора и екипи от различни националности, търся бързина и гъвкавост в оперативната дейност, търся специализация върху по-малко на брой продукти и пр.
Сега вече сте готови да формулирате отговора на толкова важния въпрос „Защо искам тази работа?“. Направете го в 2-3 стегнати изречения, не повече. Ето няколко примера:
В логистиката най-много ми харесва да организирам сложни и динамични процеси. Търся оперативност – лесно съгласуване и бързо вземане на решения, за да се изпревари конкуренцията и нещата да се случват. (Когато бягам от голяма компания с много нива в структурата, безкрайни срещи и писане на слайдове за докладване пред УС.)
В консултантската работа обичам разнообразието и постоянното учене на нови неща. Тази фирма обслужва големи интернационални компании, от които ще мога да науча много и да съм част от обмена на ноу-хау. (Когато не виждам никакъв потенциал в работата с еднолични търговци – нито в позицията, нито в заплатата.)
В продажбите най-много обичам да водя преговори и да стигам до решения, добри и за двете страни. Търся големи проекти със сложни продукти, чиято продажба изисква постоянно вазимодействие и постигане на съгласие от много участници. (Когато продавам два продукта и за всяка стъпка трябва да чакам одобрението на шефа.)
Имате нужда от една хубава причина и тя трябва да е вярна.
Продължаваме със следващия важен въпрос.
2. С какви умения и личностни качества искам и мога да впечатля работодателя?
Отлично подготвеният кандидат за ръководна позиция знае какви умения и качества търси работодателя и когато разказва за себе си, и отговаря на въпросите, показва, че ги притежава.
Да започнем с чисто професионалните умения, които са специфични за функцията, например в Продажби и Доставки професионалните компетенции са да убеждава, да води преговори и да стига до сделка, при юрисконсулта – да защитава интересите на фирмата пред държавни институции и пр. В обявата за позицията често липсват изрични изсквания за професионални умения, затова погледнете графата Отговорности / Задачи / Задължения. Помислете за няколко неща, с които се чувствате уверени и вярвате, че правите добре.
Във втората категория са уменията за управление на хора. За мениджърските позиции тези умения са съществени и обикновено са отразени като изисквания към позицията. Най-важните от тях се считат за универсални за всички индустрии, функции и държави:
- Делегиране – умението да постигаш резултати чрез възлагане на задачи и отговорност за решенията на служители и екипи.
- Организация и планиране – умението да определяш приоритети, срокове и правилно използване на ресурсите, да предвиждаш трудностите, да вземаш мерки за предотвратяването им и да си подготвен с конкретни действия за намаляване на негативните последствия, ако настъпят.
- Управление на взаимоотношенията с хората – разбиране на потребностите на другите и тяхното значение за мотивацията, изграждане на доверие, окуражаване на двупосочната комуникация.
- Напътстване – изясняване на целта, водене на служителите и екипите за постигането й, включване на другите в разработката на идеи и съгласуването на следващите стъпки.
- Обучаване и развиване – целенасочено подпомагане на развитието на екипа и на всеки участник в него за постигане на високи резултати, даване на конкретна и конструктивна обратна връзка, окуражаване на самостоятелност в намирането на решение на проблеми и реализацията на мерки за подобряване.
- Анализ на проблемите/възможностите и преценка: идентифициране на проблема, събиране, анализиране и интерпретиране на количествена и качествена информация и извеждане на заключение, генериране на алтернативи, формулиране на критерии за оценка и избиране на най-добрия начин на действие, своевременно вземане на решение.
И при тези т.нар. меки умения помислете вие какво обичате и умеете да правите добре и изберете 3-4, за които смятате, че са най-силните ви страни.
По същия начин подходете и с личностните качества – те също са много важни за мениджърската роля и често са включени като изисквания в обявата на работодателя:
- Ангажиране и вдъхновяване на другите,
- Запазване на положителна нагласа и увереност при справяне с трудности и стрес,
- Силна ориентация към постиженията и стремеж за успех,
- Поддържане на високи етични и работни стандарти,
- Готовност и желание за научаване на нови неща.
Внимавайте все пак да не се увлечете – никой не е съвършен и не покрива на 100% профила на идеалния ръководител. Изберете 2-3 неща от всяка от горните категории, за които сте получавали оценка от други хора – ваши началници, колеги или дори приятели.
Така, до тук имаме един набор от вашите силни страни и преминаваме към последния въпрос от моя метод на подготовка.
3. Как ще докажа силните си страни?
По време на интервюто представителят на работодателя ще се опита да разбере дали кандидатът наистина отговаря на неговата представа за тази позция. Отлично подготвеният кандидат знае, че човекът срещу него ще търси доказателсгва за всяко твърдение и затова си ги има готови – примери за отлично изпълнени задачи и постигнати цели и резултати, случки, в които е реагирал по правилен начин, уроци, които е научил в трудни времена и пр.
Затова сега за всяка ваша силна страна – професионални умения, ръководни умения и личностни качества, трябва да намерите доказателство. Върнете лентата назад в цялата си кариера до тук и си припомнете по-забележителните проекти, които сте водили или в които сте участвали, проблеми с трудни служители или колеги, в които сте се справили добре, тежки решения, които сте вземали и ситуации, които благодарение на вас са завършвали с хепиенд и подобни. Най-добрите доказателства са кратките истории.
Ако например смятате, че много добре умеете да развивате потенциала на хората от екипа, разкажете нещо подобно:
Когато през 2015 поех ролята на началник отдел, един от колегите от отдела дойде при мен с предложение да въведем единна методика за оценка на кредитния рейтинг на клиентите. Нямах представа от тази тема, но като прочетох различни материали, установих, че в големите компании от нашия бранш това е стандарт. Казах на колегата, че идеята му е чудесна и да предложи той начина на въвеждане. Беше много ентусиазиран, че отговаря за проекта и разработи всичко в големи детайли, представи методиката на екипа и я въведохме.
Друг пример – за силната страна „успешна работа в стресови ситуации“ ви изплува проектът от миналата година, в който всичко е било на ръба:
Когато работех в ХХ, отговарях за проекта за смяна на информационната система – беше голям проект с бюджет 100 000 лв, 49 участници и общо 213 потребителя. 3 дни преди датата на пускане на новата система установихме проблем с Х. Ситуацията беше много напрегната, защото този проблем се отразяваше директно на клиентите. Изпълнителят каза, че му трябва 1 седмица и се налага да отложим старта, но аз събрах колегите и намерихме организационно решение, с което да заобиколим проблема. Пуснахме системата в обявения срок.
Хубавото на подобни истории, че са доказателство за няколко силни страни едновременно – в тази последната, освен хладнокръвие, имаме умение за анализ на проблема и вземане на решение, гъвкавост, мотивация на екипа, управление на доставчиците на услуги, отговорност и стремеж към спазване на срокове и поети ангажименти. Все неща, които работодателят иска да чуе.
Бъдете кратки, но задължително включете детайли и по възможност дайте числа – те засилват достоверността на информацията, а и показват, че умеете да виждате голямата картина. За да ви се получи стегната, интересна и достоверна история, най-добре си я разкажете на глас. Така ще чуете ненужното и ще намерите най-добрата формулировка, понякога от втория или третия опит. Няма нужда да я наизустявате – достатъчно е да си я разкажете един-два пъти в най-добрата й версия и тя ще ви остане в главата.
Внимавайте и тук да не залитнете в една от двете крайности – прекалена скромност или прекалена нескромност. И двете не работят във ваша полза. Избягвайте да говорите за вината на другите, грешките на шефа ви, лошите решения на бивши работодатели – поддържайте градивен тон, защото хората искат да наемат отговорен и конструктивен ръководител, а не критикар, обвинител или оплаващ се.
Намерете доказателство за всяка ваша силна страна, а ако за някоя не можете, по-добре я забравете – тя ще звучи голословно и ще развали образа ви на отлично подготвен кандидат.
Това бяха трите въпроса, които ще ви въоръжат добре и ще ви помогнат да блеснете на интервюто за ръководна позиция.
Вярвам, че вече сте се убедили, че с импровизация няма как да формулирате привлекателна причина да искате работата, впечатляващи силни страни и то, с убедителни доказателства. По-скоро най-добрите отговори ще ви изплуват след интервюто.
Много ми се иска да мога да ви дам гаранция за успех. Само че ръководните позиции са малко и в конкурсите печели само един. В интервютата всичко е относително – освен от вашето представяне, решението зависи и от това на другите кандидати. Винаги може да се случи работодателят да избере ваш конкурент, който по някакъв критерий е бил счетен за по-подходящ. Или други неочаквани неща – вижте трите най-необичайни интервюта, на които аз съм се явявала.
Ако не успеете, приемете това интервю като тренировка – помислете какво ви се е получило както трябва и как да подобрите останалото, че при следващото кандидатстване да стигнете до работата-мечта.
А ако сте блеснали и продължите към второто интервю или към преговори по договора, бъдете отлично подготвени и за тях!
Успех!
