Внимание! За най-голяма полза от този текст, четете го с питие в ръка!

Знаете, оптимистът вижда чашата наполовина пълна, песимистът я вижда наполовина празна, а реалистът отпива голяма глътка и казва: „ Допълнете ми от същото, моля!.“ Защото реалистът знае, че чашите са направени, за да бъдат пълнени и изпразвани.

Надявам се, че сред вас, които четете този текст, има много реалисти – предстои ни един период от годината, в който ще си имаме доста работа с чаши. Период, в който освен, че ще пълним и изпразваме чаши, ние ще си честитим, ще си пожелаваме разни хубави неща, ще се радваме на подаръци и като цяло ще бъдем доста по-позитивни от обичайното.

А по нашите земи позитивното мислене не е много на почит. Смятаме го за нещо американско (и то не в добрия смисъл на думата…), наивно, даже опасно. Ние предпочитаме да сме скептични, за да сме на сигурната страна – да не се разочароваме прекалено много, ако нещата не се случат по най-добрия начин.

Е, приемам осъзнатия риск да ви предложа да започнем годината позитивно – да запазим част от хубавите емоции на периода с чашите и да го пренесем в ежедневието си така, че да бъдем не просто реалисти, а позитивни реалисти.

Позитивният реалист е човек, който вярва, че успехът и щастието са възможни, ако полагаш целенасочени усилия и преодоляваш неизменните трудности по пътя си.

Момиче, изкачило скала гледа отгоре

Позитивният реалист знае, че парите не носят щастие, но е по-удобно да плачеш, седнал в „Мерцедес“, отколкото седнал на велосипед. 🙂

Позитивният реалист е човек, който планира за най-добрия възможен резултат и се подготвя за най-лошия такъв.

Аз ще ви предложа три малки неща, които да правите редовно в ежедневието си и да бъдете позитивни реалисти.

Ако обаче някой сега очаква да дам думите на мантра, която да си повтаряте сутрин и вечер, или да ви кажа да следвате мечтите си и сърцето си на всяка цена, това няма да стане. Може би ако бях на 25 години, току що завършила психология и избрала професията лайф коуч, щеше да ми се получи нещо такова. Обаче аз съм на малко повече години, по професия съм инженер и съм прекарала по-голямата част от кариерата си в енергетиката. Сигурна съм, че знаете, че електроразпределението не е част от развлекателната индустрия и работата там не включва тържества с клиентите от сутрин до здрач…

Това, което ще ви предложа да правите, за да бъдете позитивни реалисти, ми е помогнало на мен да запазя позитивната си нагласа към живота през всичките тези години.

Първото малко нещо е за ситуациите, когато сте изправени пред проблем в ежедневието си и умувате по него. Предлагам ви да замените думата „проблем“ с думата „задача“.

Например, в контекста на работата ви, вместо „Имам сериозен проблем с голям клиент, който не иска да си поднови договора“, си кажете „Имам задача да накарам този клиент да си поднови договора.“

Момиче, закриващо очите си с ръка

Или за нещо по-лично: вместо „Имам голям проблем, че колата ми е в сервиз и утре няма с какво да ида на работа!“, кажете „Имам задача да си организирам транспорта за работа утре.“

Тази смяна на думата няма да премахне трудността, с която се сблъсквате, но ще ви помогне да се мобилизирате по-бързо и да започнете да мислите по-ефективно по решението. Думата „задача“ прави нещата рационални и измества настрани негативните мисли, от рода на „Как можа точно сега да ми се случи това!“. Докато проблемите са нещо за тюхкане, което изяжда енергия и време, задачите са нещо за решаване, което подтиква към действие.

Особено добре работи тази смяна на думите, когато имате екип, с който трябва да се справите със ситуацията. Вместо да ги съберете и да кажете „Хора, имаме голям проблем, който трябва да решим!“, кажете „Хора, имаме важна задача, която трябва да решим!“. Така по-бързо ще мобилизирате екипа ще намерите решение.

Второто ми предложение е за задачите, които знаете, че са важни, обаче са ви неприятни или трудни, и не ви се захващат. Всички сме склонни да отлагаме такива задачи до безкрай или поне, докато не станат спешни, а тогава обикновено не намираме най-доброто решение. За да се мотивирате сами да ги изпълните навреме, ви предлагам да обърнете перспективата и да се фокусирате върху желания резултат, и пак да замените една дума – думата „трябва“ с думата „искам“.

Например, нещо тривиално, като „От два-три дни ме наболява зъб, трябва да отида на зъболекар.“ ще стане „Искам да си хапвам каквото ми е на сърце и да не ме боли нищо, затова сега ще си запазя час за зъболекар.“

Или в работата: „Трябва да се опитам да продам новия продукт на този труден клиент.“ става „Искам да реализирам продажби на новия продукт и да взема комисионна, затова сега ще си направя среща с този клиент.“

Психолозите казват, че думата „трябва“ подсъзнателно ни създава усещането, че някой друг е взел решението и ние трябва само да го изпълним. Думата „искам“ ни връща обратно чувството за контрол. А когато се замисля за резултата, който искам да постигна, той повече ще ме мотивира да свърша тежката задача, отколкото ако си мисля само за нея.

Така че, фокусирайте се върху резултата, сменете „трябва“ с „искам“ и сами ще се подтикнете да свършите важното нещо.

Мъж с костюм, който сочи към вас

И третото, последно малко нещо, което ви предлагам, е свързано с равносметката – след приключване на проекти, по-големи и важни задачи или сега в края на годината (освен взаимодействието с чашите 🙂 ). Когато си правите равносметка, ви препоръчвам да отделяте повече внимание на това, което ви се е получило добре и да помислите как да го повторите, и по-малко внимание на това, което не сте направили както трябва и как да го подобрите. От малки ни учат все да си търсим грешките и да полагаме усилия да станем по-добри в нещата, в които не сме достатъчно добри. Е, от един житейски момент нататък, мисля, имаме повече полза да подобряваме това, което умеем да правим. Освен, че благодарение на силните си страни сме стигнали дотук, по- производително е да развиваме нещата, които умеем – стигаме до резултат по-бързо и с по-малко усилия. А това ни мотивира за още повече развитие.

Това са моите три малки неща за позитивен реализъм в ежедневието: „задача“ за по-бърза мобилизация, „искам резултата“ за самомотивация и фокус върху силните страни за по-бързо развитие.

Редно е да ви предупредя, че нито едно от тези три неща не работи на 100% , както и че нито едно от трите няма да ви оправи живота. Но и трите, особено ако ги превърнете в навик, ще ви помогат да посрещате трудностите мобилизирани и да вървите напред.

Трите неща са част от моята философия „Да си промия мозъка сама“. Преди доста време установих, че ако аз не се погрижа за мислите и мотивацията си, оставям това на външния свят, а той обикновено ми влияе негативно. А и никой не иска моя успех така, както го искам аз. Затова моят апел към вас е, промивайте сами мозъците си, защото никой не може да го направи по-добре от вас самите!

Завършвам с една сентенция за позитивното мислене, която ни връща към темата с чашите:

Ако животът ви поднесе лимони, направете си лимонада. И непременно потърсете хора, на които животът е поднесъл водка или джин, и си организирайте парти! 🙂

Две чаши с коктейли

Пожелавам ви много позитивни емоции през 2020-та година, бъдете здрави и се радвайте на живота!