Ако можехте да ме видите, когато за първи път трябваше да ръководя хора…
На 25 години станах ръководител на инкасаторите в държавното енерго на Варненска област. Бяха 115 човека, 105 от тях жени и повечето по-големи от мен.
Голям стрес. Най-вече защото основната мисъл в главата ми беше как да се докажа.
Само че всъщност никой не се интересуваше от мен и колко ме бива. Шефовете искаха отчетени електромери, събрани сметки за тока и спокойствие, а инкасаторите – да им решавам проблемите, важно им беше какво правя за тях, за всеки един от тях.
Тъкмо започнах да ги разбирам тези неща и сигурно съм била на една крачка от това да стана велик лидер на инкасаторите, и заминах за Германия за следдипломна квалификация по икономика и мениджмънт.
Там вече започнах да уча какво е да си лидер. Първият урок потвърди малкия ми тогавашен опит:
Да си лидер не означава да си най-добрият.
Ако си най-добрият в дадена област, ти си експерт.
Да си лидер, означава да си водач, да водиш хората, хората да те следват. Означава да влияеш на хората около теб така, че те да поискат да направят това, което ти считаш за правилно и необходимо. Да поискат да направят това, което ти искаш от тях.
Затова ръководната позиция сама по себе си не те прави лидер. Да, по трудов договор хората са длъжни да правят това, което ръководителят им иска от тях. Но има голяма разлика между правенето на нещо по задължение и правенето му по желание.
Ръководната позиция дава задължението и така помага във воденето на хората, но за да стигнеш до желанието, е нужно доста повече:
Лидерството е умението да видиш, че нещо може да бъде по-добре, отколкото е, да направиш план как да го постигнеш и да убедиш хората около теб заедно да работите по реализацията на този план.
За да бъдеш успешен лидер и да влияеш на хората така, че те да поискат да положат усилия за постигането на по-добро бъдеще, са нужни както характер, така и обучение.
Има хора, които се раждат с лидерски качества, като кураж, почтеност и хладнокръвие в напрегнати ситуации, но без обучение, тези хора няма да реализират целия си потенциал на водачи. И обратното, и най-доброто обучение няма да е достатъчно при липса на характер.
Съществува обаче една важна тема, която някак е подценявана в обученията по лидерски умения и тя е
Да си лидер означава да знаеш какво искат хората, за да те следват и да им го даваш
Няма как да водите хората, ако не знаете какво искат те от вас, за да ви следват. За да им влияете, за да ги убедите и мотивирате, трябва да сте наясно от какво имат нужда и да им го давате.
Това го казвам не само аз, а и Gallup – международната компания за проучвания, анализи и консултиране по всички теми на работното място.
През февруари 2025 те публикуваха резултатите от последното си глобално проучване на лидерството. Проведено е в 52 държави, анкетирани са 30 хиляди човека, които са представителна извадка за 76% от пълнолетното население на света.
Анкетата е само с два въпроса:
1) Кой лидер има най-положително влияние върху ежедневния ви живот?
2) Кои 3 думи най-добре описват с какво този човек допринася за живота ви?
Резултатите от проучването са много интересни в най-различни аспекти. Ще ви предам само най-съществените според мен.
Лидерът на работа има значително влияние върху целия живот на хората
Общо 34% от анкетираните работещи хора, наети от работодател, посочват като лидер с най-положително влияние върху ежедневния им живот човек от работата:
За сравнение: политическите и религиозните лидери, и приятелите са много по-рядко споменавани.
Авторите на проучването отбелязват:
„Различна формулировка и контекст биха могли да променят резултатите. По-конкретно, ако думата „ежедневен“ не беше включена в текста на въпроса, е възможно семейството да не беше с толкова голям %.“
Това навежда на мисълта за възможен още по-висок процент на влияние на лидерите на работното място.
Този резултат за мен е съществен, защото показва голямата отговорност, която имат ръководителите на работа. Препоръчвам на хората, които искат кариерно израстване, да се замислят за този аспект на ръководната позиция, преди да я получат.
По-интересен е вторият въпрос, който показва какво искат хората, за да следват някого.
Последователите търсят у лидера надежда, доверие, загриженост и стабилност
Въпросът е отворен, т.е. анкетираните са казвали произволни 3 думи, които описват влиянието на лидера. Gallup са групирали всички събрани думи и след анализа на тези групи са стигнали до 4 основни потребности на хората:
56%
от думите, с които хората описват положителното влияние на техния лидер в ежедневния им живот, са свързани с НАДЕЖДА: Потребността да се чувстваш позитивно настроен към бъдещето и лидерите да осигуряват ясна посока. Влиянието на лидера в посока вдъхновение, визия, растеж, учене, развитие, постижения и независимост.
33%
от думите, с които хората описват положителното влияние на техния лидер в ежедневния им живот, са свързани с ДОВЕРИЕ: Потребността от честност, уважение и почтеност у лидера. За да следват някого, хората искат да му имат доверие, той да е достъпен, да има комуникация с него и да умее да работи в екип.
7%
от думите, с които хората описват положителното влияние на техния лидер в ежедневния им живот, са свързани със ЗАГРИЖЕНОСТ: Потребността да се чувстваш обгрижван и изслушван, да следваш човек, който притежава емоционална интелигентност, подкрепя хората си те го приемат като ментор.
4%
от думите, с които хората описват положителното влияние на техния лидер в ежедневния им живот, са свързани със СТАБИЛНОСТ: Потребността от психологическа сигурност и стабилни основи в турбулентни времена. Това са отговорите, описващи лидера като структуриран, отговорен и надежден.
Тук авторите на проучването отбелязват:
„… Последователите са значително по-склонни да кажат, че имат нужда да виждат надежда у тези, които са начело на организациите (64%), отколкото сред други лидери, които работят в същата организация, например мениджъри (59%) и колеги (58%). С други думи, колкото по-висша е позицията на даден лидер в една организация, толкова повече последователите търсят у него надежда и вдъхновение.“
За този втори въпрос в публикувания доклад на Gallup имаме и данните за България:
Надеждата и доверието при нас са почти еднакво споменавани и то, с убедителна преднина пред прословутата стабилност и загрижеността.
Според Gallup , които са провеждали подобни проучвания на потребностите на последователите и в предходни години, надеждата и доверието са постоянни потребности – хората ги търсят и в спокойни времена, и в трудни времена. Но те отчитат ясната тенденция: колкото са по-трудни времената, толкова е по-важно за хората техният водач да излъчва оптимизъм и те да му имат доверие.
Изводите от това проучване са в пълен синхрон с моя опит в управлението на хора.
Когато давате на хората положителен поглед към бъдещето и изграждате у тях доверие, те ще ви следват. Ще ги убеждавате много по-лесно да направят нещо ново и трудно, ще ви прощават грешките, които неизменно ще правите и заедно с тях ще постигате резултати.
Затова ще ви дам три предложения за лидерско поведение, три съвсем практични неща, които можете да започнете да правите веднага. (А от какво зависи доверието и какво да спрете да правите, можете да прочете в Как да печелите доверието на хората от екипа си.)
Преди това обаче накратко да ви предупредя за
Рисковете
Лидерството е много рисково начинание, сигурна съм, че го знаете.
Когато давате на хората това, което те искат от вас, може да попаднете в един капан:
Да се стремите да им се харесате. Разбира се, че когато хората ви харесват, ги водите по-лесно. Проблемът е, че и много лесно можете да ги разочаровате. Едно непопулярно изказване, едно непопулярно решение и край с харесването. И ги губите за каузата. А лидерската работа, уви, е свързана с много непопулярни решения. Някои „лидери“ се спасяват като просто ги избягват, което изобщо не работи, защото без решение обикновено става по-зле, а и рано или късно, решението трябва да се вземе.
Лидерът (без кавичките) взема решения без да мисли за краткосрочната си популярност, а заради дългосрочния успех на каузата, на това по-добро бъдеще, към което води хората.
В този капан и аз съм влизала. Когато бях мениджър, обичах един път на 3-4 седмици да обикалям по стаите и да питам хората какво става, да говоря с тях, да усетя настроението. И винаги имаше един-двама, които искаха от мен да реша някакъв техен проблем. Много пъти това, което искаха, ми звучеше смислено и правилно и аз веднага казвах „Това ще го оправим“. После в разговор със съответния пряк ръководител, разбирах, че имаме съвсем друга картинка. Или искането всъщност не е било смислено и правилно, или не е било възможно да се реши така лесно. И вместо да сервирам аз лошата на новина на човека, пращах прекия му ръководител…
Това не продължи дълго, защото при поредната обиколка, една колежка каза „Ама госпожо Кръстева, вие и предния път ни обещахте разни неща, ама нищо не стана“. Много ми стана срамно. Спях да поемам такива обещания и да поставям преките ръководители в неудобно положение, а първо обсъждах възможните решения с тях.
Така че, съветът ми е да не се опитвате да накарате хората да се привържат към вас. Нека харесат каузата ви. Това е устойчивият модел, другото е его.
Три предложения за лидерско поведение
С които да давате на хората си надежда и да изграждате доверие.
1. Поддържайте добро настроение на работа.
Особено сутрин, в началото на работния ден и вечер, в края му. Усмихвайте се, поздравявайте хората, пожелавайте разни неща. Това е приятно и за вас, и за тях. Забравете за сериозния началник, оставете го в миналото. Надеждата, която искат хората, не може да е намръщена.
Вашето настроение се предава на хората, с които работите. Лошото по-лесно и бързо от доброто. За да предадете доброто си настроение, трябва да се постараете. Аз следвах едно правило: моето настроение да бъде едно ниво над това на околните.
2. Отбелязвайте малките хубави неща
Хвалете често хората си. Семпло, без силни думи, просто отбелязвайте малките неща, които са направили добре.
- Чудесно обслужен клиент, много добре!
- Изряден правопис, браво на теб!
- Подредено работно място, направо като аптека!
Така не само ще създадете позитивна атмосфера, а и ще изграждате у тях доверие. Можете да намерите подробни указания в Защо, как, за какво и кога да хвалите хората от екипа си.
И непременно празнувайте малките „победи“ – сключен важен договор, положителна медийна публикация за вас или просто отлично ревю от клиент. Отбелязвайте ги, радвайте им се заедно с хората. Така показвате, че цените труда им, а и понеже успехът е силен мотиватор, наливате бензин в техните моторчета.
3. Управлявайте нагласата си
По специално, управлявайте отношението си към задачи и проекти, които вие самите не харесвате, но пък сте длъжни да реализирате. Задачи и проекти, които са ви спуснати отгоре.
Всеки получава такива и често те са много важни за оценката на вашата работа. Ако оставите негативното ви отношение да се усети от хората, няма как да ги поведете към успешна реализация. Точно защото липсва надеждата – позитивният поглед към бъдещето, а и може да се разклати доверието към вас.
Ето например:
- Колеги, ръководството ни задължава да въведем нов софтуер. Според мен нямаме никаква нужда от нов дълъг и труден проект, а и софтуерът ще ни измъчва доста време с всякакви възможни грешки. Но аз нямам думата, решено е.
Тези мрачни прогнози е много вероятно да са напълно оправдани… обаче е и много вероятно да направят проекта още по-дълъг и труден… Не ви предлагам да отидете в другата крайност и да се преструвате на щастливи от решението, не. Нужен ви е позитивен реализъм. Нещо като:
- Колеги, започваме проект за въвеждане на нов софтуер. Ще е нужно да положим доста усилия, но вярвам, че ще си струва – софтуерът ще ни улесни работата по този и този конкретен начин.
Позитивният реализъм на мен много ми е помагал в подобни ситуации. Нагласата на човек, здраво стъпил на земята, но с вяра в по-доброто бъдеще. С мотото „Трудно е, но ще се справим“. За него можете да прочетете в Малко съвети за повече позитивен реализъм.
Това е моят урок за лидерството: давайте на хората надежда и изграждайте у тях доверие като поддържате добро настроение, отбелязвате малките хубави неща и бъдете с нагласата позитивен реализъм.
Лидерската работа е тежка, в повечето време неблагодарна. Но когато човек иска да променя нещата към по-добро, това е начинът.
Трудно е, но ще се справите 