Това е ъпдейт на текст, написан като реч пред група застрахователи, празнуващи Коледа 2019, с цел да ги настрои позитивно за новата година. Наскоро един от тях ми сподели, че през изминалата година и половина е следвал мъдрите ми съвети, и те са му помогнали да мине по-лесно през куп житейски изпитания. От думите му първо се почувствах като абсолютен гуру-инфлуенсър-мъдрец 😁, а после реших, че текстът има нужда от актуализация. И това е резултатът, надявам се полезен и на вас!
Оптимистът вижда чашата си наполовина пълна, песимистът я вижда наполовина празна, а реалистът отпива голяма глътка и допълва чашата с още едно от същото. Защото реалистът знае, че чашите са направени, за да бъдат пълнени и изпразвани.
Неслучайно реализмът е признат за най-добрата нагласа към живота в едно проучване на професори от Великобритания от миналата година. „Реалистичният поглед към бъдещето и вземането на разумни решения въз основа на доказателства носят усещане за благополучие, без да се налага да се потапяте в безмислостна позитивност“, казват професорите.
Нашите земи са населени основно с хора, които считат себе си за реалисти (може би, защото са добри в допълването на чаши…). Обаче някак ни липсва това масово усещане за благополучие, нали?
Според мен популярният тук реализъм се различава от този „на запад“ и клони към песимизъм. Твърдо съм убедена, че се налага леко „побългаряване“ на изводите на професорите и затова се осмелявам да добавя малко позитивно мислене към реализма. Така получавам позитивен реализъм –нагласата към живота, която ви препоръчвам.
Позитивният реалист е човек, който вярва, че успехът и щастието са възможни, ако полагаш целенасочени усилия и преодоляваш неизменните трудностите по пътя си.
Позитивният реалист е човек, който планира за най-добрия възможен резултат и се подготвя за най-лошия такъв.
Позитивният реалист знае, че парите не носят щастие, но е по-удобно да плачеш, седнал в „Мерцедес“, отколкото седнал на велосипед. 😀
Ако и вие считате себе си за реалисти, имам за вас 3 прагматични съвета, които са част от моята философия „Да си промия мозъка сама“. Преди доста време установих, че ако аз не се погрижа за мислите и мотивацията си, оставям това на външния свят и той обикновено ми вляе негативно. А и никой не иска моя успех така, както го искам аз.
Затова, ето трите съвета – три малки и лесни неща, които да правите редовно и които ще ви превърнат в позитивни реалисти:
Първото малко и лесно нещо
е за ситуациите, когато сте изправени пред проблем в ежедневието си и умувате по него. Предлагам ви да замените думата „проблем“ с думата „задача“.
Например, в контекста на работата ви, вместо „Имам сериозен проблем с голям клиент, който не иска да си поднови договора“, си кажете „Имам задача да накарам този клиент да си поднови договора.“
Или вместо „Имам голям проблем, че колата ми е в сервиз и утре няма с какво да ида на работа“, си кажете „Имам задача да си организирам транспорта за работа утре.“
Тази смяна на думата няма да премахне трудността, с която се сблъсквате, но ще ви помогне да се мобилизирате по-бързо и да започнете да мислите по-ефективно по решението. Думата „задача“ прави нещата рационални и измества настрани негативните мисли, от рода на „Как можа точно сега да ми се случи на мен това!“. Докато проблемите са нещо за тюхкане, което изяжда енергия и време, задачите са нещо за решаване и изискват действие.
Това работи особено добре, когато имате екип, с който трябва да се справите със ситуацията. Вместо да ги съберете и да кажете „Хора, имаме голям проблем, който трябва да решим!“, кажете „Хора, имаме важна задача, която трябва да решим!“. Така по-бързо ще мобилизирате екипа ще намерите решение.
Второто малко и лесно нещо
е за задачите, които знаете, че са важни, обаче са ви неприятни или трудни, и не ви се захващат. Всички сме склонни да отлагаме такива задачи до безкрай или поне, докато не станат спешни, а тогава обикновено не намираме най-доброто решение. За да се мотивирате сами да ги изпълните навреме, ви предлагам да обърнете перспективата и да се фокусирате върху желания резултат, и пак да замените една дума – думата „трябва“ с думата „искам“.
Например „От два-три дни ме наболява зъб, трябва да отида на зъболекар“ ще стане „Искам да си хапвам каквото ми е на сърце и да не ме боли нищо, затова сега ще си запазя час за зъболекар“
Или в работата: „Трябва да се опитам да продам новия продукт на този труден клиент“ става „Искам да реализирам продажби на новия продукт и да взема комисионна, затова сега ще си направя среща с този клиент“
Психолозите казват, че думата „трябва“ подсъзнателно ни създава усещането, че някой друг е взел решението и ние трябва само да го изпълним. Думата „искам“ ни връща обратно чувството за контрол. А когато се замислим за резултата, който искаме да постигнем, той повече ще ни мотивира да свършим тежката задача, отколкото ако си мислим само за тежестта ѝ.
Така че, фокусирайте се върху резултата, сменете „трябва“ с „искам“ и сами ще се подтикнете да свършите важното нещо.
И третото, последно малко и лесно нещо
е свързано с равносметката – след приключване на проекти, по-големи и важни задачи, в края на деня, месеца или годината. Когато си правите равносметка, ви препоръчвам да отделяте повече внимание на това, което ви се е получило добре и да помислите как да го повторите, и по-малко внимание на това, което не сте направили както трябва и как да го подобрите. От малки ни учат все да си търсим грешките и да полагаме усилия да станем по-добри в нещата, в които не сме достатъчно добри. Е, от един житейски момент нататък, мисля, имаме повече полза да подобряваме това, което умеем да правим. Все пак сме стигнали дотук, благодарение на силните си страни, а е и много по-производително да развиваме нещата, които умеем – стигаме до резултат по-бързо и с по-малко усилия. Това пък ни мотивира за още повече развитие.
Това са моите три малки неща за позитивен реализъм в ежедневието: „задача“ за по-бърза мобилизация, „искам резултата“ за самомотивация и фокус върху силните страни за по-бързо развитие.
Редно е да ви предупредя, че нито едно от трите няма да ви оправи живота. Но и трите, особено ако ги превърнете в навик, ще ви помогат да посрещате трудностите мобилизирани и да вървите напред. А от прогреса ще дойде и усещането за благополучие.
Завършвам с една сентенция, близка до темата, с която започнах – чашите:
Ако животът ви поднесе лимони, направете си лимонада. И непременно потърсете хора, на които животът е поднесъл водка или джин, за да си организирате парти!
Успех!
А тук можете да прочетете и малко Размисли за позитивния реализъм по време на следизолационен джогинг.