Когато започнах да пиша тези редове, гледах на живо изстрелването на Драгън от космическия център Кенеди във Флорида и си чатех с приятелката на сина ми в Месинджър.
Днес, няколко дни по-късно, някои последствия от двумесечната изолация върху ума и тялото ми вече са кристално ясни и ме обзема силен страх, че са необратими.
Ако двете изречения дотук ви напомнят трагичния дневник на велик изследовател, останал дълги месеци сам в открито море / космос/ полюс / планина , бързам да ви извадя от тази заблуда: аз, както може би и вие, съм прекарала периода 13-ти март – 13-ти май в седене пред /под / до/ връз / около лаптопа си и разбира се, в интернет. Дотук ясните последствия от това героично спасяване на род и Родина са: А) неистова жажда за поглъщане на информация в писмен, аудио и видео вид; Б) постоянна потребност да правя поне две неща едновременно, най-добре три и В) едно конкретно последствие върху теглото ми, за което няма да напиша нито дума повече.
Ситуацията е силно тревожна, защото само допреди три месеца обяснявах наляво и надясно колко е важен фокусът, как истината е в сингъл-таскинга и как само целенасочените действия водят до ефективност и прогрес..
И както се тревожех, получих прозрение: пред погледа ми мина статия за проучване, което доказва, че при принудителното работене от вкъщи хората са започнали да мулти-таскват по-успешно… или повече… не съм сигурна кое беше, защото не я прочетох цялата… Но важното е, че тази статия ми отвори очите и разбрах, че през цялото време от началото на изолацията, аз всъщност съм провеждала експеримент – проверявала съм ефекта на пандемията върху уменията ми за мултитаскинг!
И сега ще опиша резултатите от този (ненаучен и неконтролиран) експеримент, като съм избрала само най-комплексните и значими опити за съвместяване на повече от едно действия, свързани с поглъщането на информация. Надявам се така да помогна на поне двама-трима от вас и това морално удовлетворение частично да компенсира щетите, които си нанесох експериментирайки.
- Четене на книга, вземане на вана и пиене на червено вино
Резултатът определено не е като по филмите – липсват физическият и душевен покой, и пренасянето в света, обрисуван от писателя, така характерни за съответните филмови сцени. В реалността се налага предварително обмисляне на детайлите и особено на движенията във водата, а това генерира нежелано напрежение и пречи на вглъбяването в сюжета. И в крайна сметка води до препрочитане на книгата.
Препоръчвам да вземете или хартиена книга, или водоустойчив електронен четец (ако намерите виноустойчив, още по-добре). Виното да е на цена под 28 лв. бутилката. За ваната ползвайте соли, защото пяната не се отразява добре на книгата и променя вкуса на виното повече от разтворените соли. Пробвайте температурата на водата, преди да вземете чашата в ръка. НЕ слагайте чашата на ръба на ваната, а използвайте малка масичка / столче с равна седалка. Правете бааавни и плааавни движения, защото резките предизвикват вълнички, мокрят книгата и пълнят / изпразват чашата с вино. Най-добре още в началото намерете идеалната поза и после стриктно се придържайте към нея. Най-придирчивите към вкуса на виното могат да си подготвят резервна чаша за момента, в който първата ще започне да мирише като водата във ваната, вместо на вино. В случай, че четете с очила, а сте взели хартиена книга, знайте, че те се мокрят и запотяват. Без тях ще имате нужда от по-силна светлина, например от мощен водоустойчив прожектор (съответно и от обезопасен контакт за мокри помещения). Нямам данни за използването на ароматни свещи, защото не се чувствах готова за този риск.
2. Слушане на аудиокнига / подкаст със слушалки, чистене на дома с прахосмучка и печене на месо във фурна (Ако имате фурна с програмиране и безшумна прахосмукачка, прескочете тази точка и смело правете нещата едновременно.)
Резултати: почистих пода добре, а таванът с паяжините в ъглите останаха за следващото чистене; пропуснах куриера, който звънил и по телефона, и на вратата, мъжът ми обича добре препечено месо, което може да се реже с трапезен нож. И след като хапнахме, изслушах книгата / подкаста още веднъж.
Препоръчвам, когато пробвате, да изберете аудиокнига с лек сюжет, например „Превъплъщенията на Мики Маус през вековете“ или неангажиращ подкаст, например “Кога да носим дреха с хоризонтални райета и кога с вертикални?“. И като споменах дрехи, ако сте жена и държите да изпълнявате социалната роля „секси домакиня, жадна за знания“ с тънко, прозрачно облекло, намерете такова с джоб, който да побира телефона ви. Ако не държите на облеклото, е по-лесно – просто облечете нещо с достатъчно голям джоб. Включете телефона на вибрация. Докато чистите и слушате, ще трябва от време на време да проверявате как върви печенето. Колкото и да е лек аудио материала, обикновено човек се отнася, така че ще ви е нужно напомняне. Кухненските таймери, сложени някъде в едната стая, имат свойството да се чуват само в тази стая, а и по правило звънят силно, само когато ги използва някой друг, а вие искате да спите. Не разчитайте на тях, а използвайте телефона в джоба си – предварително направете няколко римайндъра, например през 15 минути и не забравяйте да са с вибрация. Ако все пак месото се препече маааалко повече, не забравяйте, че известните готвачи са майстори и в украсяването, и в представянето на гозбите си. Използвайте повечко зелена салата, доматки, маслинки или подобно. Моля, имайте предвид, че този опит не покрива комбинацията слушане + чистене + готвене на котлон. За този риск също не бях готова.
3. Гледане на уебинар на лаптоп на бюро и ядене
Широко практикуван мултитаскинг. За най-добър резултат ще дам малко препоръки, основно по отношение на храната. Тя трябва да бъде в твърдо агрегатно състояние – без супи, консомета и сосове; да е с температура, която да не предизвика сериозни изгаряния; да може да се яде само с вилица или в краен случай с пръстите само на едната ръка (другата ще ви трябва за мишката – за пауза или ако получите съобщение, мейл и пр.). Най-добре е храната да е в една чиния или ако е в повече чинии, в нито една от тях да няма люто. Ако държите на лаптопа и мишката, подгответе си салфетки и мокри кърпички за почистване. Понякога се налага след края на уебинара да се пусне прахосмукачка, но това е добро раздвижване.
Друга статия, която ми мина пред очите по някое време, беше за проучване на ефекта от едновременното ядене и четене на книга. Запомнила съм, че според проучването, когато четеният текст е много интересен, се яде повече от обикновено. Длъжна съм да отбележа, че е възможно уебинарът да има същия ефект, макар че аз лично не съм провеждала подобни измервания.
3 а. Гледане на уебинар на лаптоп на бюро, ядене и писане на е-мейл
Толкова много се ядосах, като си спомних резултата от този опит, че спрях да пиша и довършвам сега, 11 дни по-късно.
Мейлът беше елементарен – исках да свържа мой клиент, търсещ счетоводна фирма, със счетоводителите, които ми правят годишната данъчна декларация. Използвах един от последните мейли от тях и след като го изпратих, установих, че съм препратила цялата кореспонденция по приходите ми от миналата година и на клиента, и на управителя на счетоводната фирма. После не ми беше нито до уебинара, нито до яденето…
Понеже вече се мобилизирах, имам сили за една препоръка: НЕ комбинирайте писането на е-мейли с нищо друго, колкото и маловажна да е темата. Толкова по този опит.
Сещам се и за още два опита – част от този експеримент. Единият беше за джогинг, комбиниран с мислене по конкретна тема и резултатите от него можете да прочетете тук. Вторият направих веднага след това и продължавам и до днес – джогинг със слушане на музика. Тичам повече, обаче не знам дали е от музиката, от подобряване на формата или просто от инат…
Понеже обаче резултатът от опит 3а ме подтисна много, реших да се върна към добрите си навици от преди изолацията и да не правя едновременно две неща, които са свързани с мислене. Повече не вземам вана с книга и чаша вино, защото се оказа, че трябва да мисля за движенията си във водата, а това ми пречи да осмисля прочетеното. Не слушам подкаст, докато готвя и чистя, защото трябва да се сетя да обера паяжините по ъглите на тавана и да погледна фурната. Комбинирам дейности, изискващи мислене, само с такива, неизискващи мислене.
Пишейки това установих и още един тревожен ефект от изолацията – поголовно зарязвам неща, които съм започнала, а после нещо друго ми е привлякло вниманието и не съм се върнала повече към тях. А винаги съм смятала за своя силна страна стремежа за завършване на започнатото… Така че, взех още едно решение за връщане към добрите пред-ковидни навици и прочетох докрай една цяла статия за вредата от медийния мултитаскинг. Много е полезна.
И сега завършвам този текст, което си е постижение 🙂