„От утре вече ти отговаряш за въвеждането в работа на новите служители в нашия отдел.“
„Смятам, че ти трябва да изцяло да поемеш координацията с другия отдел.“
„Колеги, вече Антония ще прави графиците за използването на автомобилите.“
Това са три примера за делегиране – възлагане на отговорност за определена област от работата. Нали виждате разликата с възлагането на задачи?
Делегирането е по-високата степен на възлагането и това разделение е важно в чисто практически аспект – за успешно делегиране е нужно първо да преминете през възлагане на отделни задачи и едва след това да оставите човека да отговаря за съответната работна област.
Накратко: делегирането е процес, в който преминавате от едно ниво към следващото, по-високо. Същинското делегиране е петото, последно ниво.
Както и в електронните игри, не може да прескачате нива 🙂 Е, „играта“ го допуска, но резултатът не е добър и е във ваш интерес прилежно да следвате последователността. Ще обясня защо и как, в мъдрите съвети, които ще ви дам, след като ви представя нивата.
Ниво 1
По тази конкретна задача искам да постигнем [определен резултат]. Направи точно това, което ти казвам. Не се отклонявай от инструкциите, които ти давам. Обади се, когато си готов, за да проверим резултата.
Ниво 2
По тази конкретна задача искам да постигнем [определен резултат]. Проучи възможните начини и ми докладвай. Двамата заедно ще ги обсъдим, после аз ще взема решение и ще ти кажа какво искам да направиш.
Ниво 3
По тази конкретна задача искам да постигнем [определен резултат]. Проучи възможните начини. За всеки от тях ми дай „за“ и „против“ и ми кажи кой според теб е най-добрият. Ако се съглася с твоето предложение, ще продължиш с реализацията.
Ниво 4
По тази конкретна задача искам да постигнем [определен резултат]. Оставям на теб да проучиш възможните начини и да избереш най-добрия. Преди да започнеш реализацията, ме уведоми какво си решил, за да съм информиран. Ако имам въпроси, ще те потърся.
Ниво 5
В тази област искам да постигнем [определен резултат за определен период от време]. Имам ти доверие, че ще вземаш правилните решения и ще се погрижиш за реализацията им. Аз ще следя само резултата. Кажи ми, ако имаш нужда от помощ.
Както сигурно вече сте разбрали, смисълът на преминаването от ниво към ниво е постепенно да научите човека да мисли по начин, който вие, като мениджър, считате за правилен. Защото поемането на отговорността за дадена работна област предполага самостоятелното вземане на решения и човекът, на когото делегирате, ще трябва да взема тези решения по начина, по който вие бихте го направили.
За да следвате нивата, без да пропуснете някое, е добре да са ви пред очите. Свалете ги като документ и го поглеждайте от време на време 
Ето и мъдрите съвети, които да ви помогнат да преминавате по-гладко през нивата:
Адаптирайте начина, по който възлагате и делегирате, към уменията и характера на съответния изпълнител.
Не правете грешката да действате по един и същи начин с всички хора от екипа и да очаквате те да се адаптират към вашия стил на работа, защото вие сте мениджъра. Имайте предвид, че лошото изпълнение от тяхна страна е ваша отговорност така или иначе – вие ще трябва или да коригирате и довършвате сами, или да възлагате повторно задачата. По-добре подходете индивидуално от самото начало.
Винаги започвайте с описание на резултата
Така давате на човека посоката и смисъла на работата му, помагате му да взема решенията по време на изпълнението и да се ориентира, дали е на прав път или не.
Не бързайте да преминете към следващото ниво
Първо се уверете, че постигнатият прогрес е устойчив, т.е. няколко пъти подред е с един и същи резултат.
И обратното – не „замръзвайте“ дълго на едно ниво.
Веднага, щом се убедите, че всичко вече е стабилно овладяно, давайте задача от по-високо ниво. Не само, че ще ви бъде полезно някой да намали вашите задачи, а и ще мотивирате човека – гласуването на повече отговорност действа като катализатор на желанието да работиш добре и да се развиваш.
Когато е нужно, се върнете назад, към предходното ниво
Понякога се налага. Не е приятно, но не е и краят на света. Може човекът да не е оценил правилно дадена ситуация, а може и вие нещо да не сте обяснили както трябва. Важно е да се намесите бързо, за да предотвратите създаването на погрешна рутина, както и да приемате своите и чуждите грешки като уроци, а не като провал.
Най-голямата грешка е да не възлагате и да не делегирате
Като споменах грешките, да отбележа: най-голямата грешка, която можете да направите, е да се страхувате да развивате хората си чрез възлагане и делегиране, защото някой може да ви измести. Такъв страх е признак на голяма неувереност в собствените сили и на мениджъри, които го изпитват, винаги предлагам или да положат усилия да го преодолеят, или да потърсят реализация като експерт без ръководни функции...
За финал да предупредя, че нищо в процеса с нивата не работи на 100% и ще има случаи, в които ще трябва да импровизирате. Все пак препоръчвам да сведете импровизациите до минимум 
За да се справите по най-добрия начин с грешките на хората, погледнете и тези съвети. И разбира се, внимавайте да не прилагате някои техники за убиване на мотивацията. А ако желаете да почерпите от опита на най-добрите в света, вижте и статията във Форбс: How To Delegate Like Richard Branson.
Успех!