„Най-големият проблем при комуникацията е илюзията, че се е състояла.“ –– Джордж Бърнард Шоу.
Ако сте мениджър, който честичко се ядосва, че хората от екипа му не са спазили срока за изпълнение на задачите, може да ви бъде полезно да погледнете този речник.
Как служителите разбират сроковете, поставени от мениджъра:
„Утре“ се разбира като „18:00 утре“.
„До края на другата седмица“ се разбира като „18:00 в петък“ при работа в офис и „23:59 в неделя“ при работа от вкъщи.
„До края на месеца“ се разбира като „В последния ден на месеца“.
„По най-бързия начин“ се разбира като „След като свърша това, което аз считам за по-важно“.
„Спешно“ се разбира като „Веднага, за сметка на останалите задачи (ако не успея с тях, спешната ще ми е оправдание)“.
„За вчера“ (казано за първи път) се разбира като „Веднага, за сметка на останалите задачи (ох, пак аз трябва да компенсирам твоята / нечия лоша организация)“.
„За вчера“ (казано за втори път) се разбира като „Веднага, но без стремеж към качество (ха-ха, колко оригинално + не очаквай да работя извънредно, за да свърша и останалите неща)“.
„За вчера“ (казано всеки следващ път) се разбира като „По някое време през деня, без какъвто и да е стремеж към качество (ама и ти си един мениджър… + значи всички задачи, които не са за вчера, оставят за когато ми дойде мотивацията)“.
(Ако / когато се разбере, че срокът е съкратен за по-сигурно) следва реакция (Е, браво! Ти мен за малко дете ли ме имаш?!)
(Ако / когато се разбере, че срокът е съкратен за по-сигурно, задачата е възникнала много по-рано и е имало повече време за изпълнението ѝ) следва реакция (!@№$%€§* Вече не ти вярвам.)
За да нямате недоразумения с хората от екипа си, а и за да не убивате мотивацията им, обърнете повече внимание на начина, по който поставяте сроковете.
Конкретните и еднозначни срокове решават проблема с илюзията за състоялата се комуникация.
Успех!