Ден 12, откакто почнах да тичам в парка
Днес няма да мисля колко ми е ужасно скучно това тичане, а ще довършвам наум онзи текст, който чака от … отдавна. Така… Когато преди Коледа говорих на весели хора в бар за позитивния реализъм, беше лесно да ги убедя в ползите от него. Сега… няма да е лесно. Намаляват заплати, някои остават без работа, кризата започна. Ама тя е възможност, като в онази приказка за китайския йероглиф. Дали на някого му е помогнало прочитането на това? Да кажем, собственик на малък бизнес, затъва втори месец без никакви приходи, рови си тъжно из интернет, внезапно прочита за китайския йероглиф за криза, удря се по челото и си казва: „Как досега не се бях сетил да търся възможности?! Пустите китайци, добре, че са те!“…
Така, забравяме цитатите в тази статия… Стигнах до криза, съкращения… Като работодателя на Х., на когото бизнеса не е пострадал от кризата, обаче съкращава „заради кризата“. Просто алчност. Или ситуацията с Д. – криза е, а ние ще инвестираме в нова техника и сгради, затова ще намаля заплатите на най-важните си хора с 50%. Или криза, или инвестиции, как и двете едновременно?! И къде са хората в тази схема?! Много мразя, когато някой направи така, че ББ да звучи като да е прав за майбасите. Да можех да погледна в бъдещето, да видя тези работодатели… Опс, пак се отплеснаххххх. Вода, вода, вода!
Сега малко ходене, че въздухът свърши. Трябва ми една малка и мнооого лека бутилчица кислород, която да нося на гърба си, докато тичам. Като водолаз, ама в парка. Де да можеше да си купи човек от някой спортен магазин… Стоп, обратно към кризата. Не точно, ами към позитивния реализъм. Трудно е, обаче ще се справим. Мобилизация е нужна и то, за дълго време, че никой не знае колко ще продължи. С напорист оптимизъм човек може бързо да „прегори“, а с песимизъм или скептична нагласа трудно ще се мобилизира. Точно: позитивният реализъм помага за мобилизацията!
Ей, от онова дърво трябваше пак да тичам, сега си обърках системата…
Продължавам. От къде да започна мобилизацията? От Голямото Кризисно Разчистване. Хм, да пусна една прахосмукачка няма да е зле… Не, не това! Да разчистя всичко, което не ми носи полза, а само ми причинява стрес. Проекти, занимания, имоти или вещи разни. Даже хора – които ме натоварват с оплаквания, с черногледство, с конспиративни теории… Да, да намаля контакти с такива хора до възможния минимум. Или да кажем, купила съм автомобил миналата година, обаче той е повече време в сервиза, отколкото го карам. Как да се отърва от него? С какво ще се придвижвам? Мдаа, някои решения за прекратяване ще могат да се реализират лесно, други – ще искат обмисляне и план. Като в друг пример – есента съм започнала второ висше, плащам си го, обаче изобщо не съм доволна. От всички преподаватели, само от В. и Д. научавам нещо. Другите си четат учебниците, които аз трябва да си купя по 20 лв единия… Не, спирам. Сега, в началото на кризата, нямам нито време, нито енергия, нито пари за губене. Какво трябва да направя, за да прекратя следването? Кога започвам да действам? Това е кризисното разчистване – спирам всичко, което не ми носи полза и ми изяжда ресурсите.
Изяжда…Бих изяла една баничка. Ако си бях взела пари, можех да си купя. Обаче за пекарната ще ми трябва маска, а нямам. И въздух пак нямам. Ходене.
Добре, втора точка. Да не забравя да започна да тичам от онази пейка там… Втора точка: освободих ресурси, сега идва обратният въпрос – какво ми носи най-много полза, че да се фокусирам върху него? Кое от нещата, които правя добре, се търсят и ценят на пазара? Проект, дейност, умение. Водя проекта за BI? Той е много важен за компанията и за шефа? Ако завърши по план, ще имам червена точка. Значи, работата по него ми е с най-висок приоритет. На кого да прехвърля задачите X, Y, Z? Май няма да мога съвсем. Я да помисля по-подробно и да си направя план. Или в какво ме бива най-много? Разбирам се с хора и мога да убеждавам? Да помисля за продажби. Или преди години бях търговец? Изморително беше, ама ме биваше. Да намеря онлайн курс, да вляза пак в темата, да стана по-добър и да търся в обявите. Мдаа, няма да е лесно. Даже ще е трудно, обаче аз съм правила и други трудни неща. И успях през 2010г., когато стоях без работа 2-3 месеца и превеждах книги почти за без пари, но помогна. И сега така… Ей, браво на мен, втора точка е готова. И вода ми трябва, че…
А, да не забравя да кажа за фокуса. И да тичам пак. Фокусът е важен. Да избера малко на брой неща, в които да инвестирам много енергия и време. Иначе става от всичко по малко и нищо както трябва. Разсейване, като да мажеш масло по филийка.. Стоп, не за храна, тъкмо ми тръгна мисълта.
Бързо. Трета точка. Рисковете. Позитивен, ама реализъм и затова трябва да се подготвя за лошите неща. За всяко от решенията дотук: какво може да се обърка; как да го предотвратя; как да се справя с последиците, ако все пак се случи? Като във видеото на Тим Ферис в TED.
Леле, сещам се за Тим Ферис и какво виждам – онези младежи, които правят по 32 обиколки за една моя… Как да не повярваш в чипирането?! Дали дават от същите чипове и на жени на средна възраст? А ако тичам близо до бордюра, дали ще успея да припадна върху тревата, така че да не си разбия физиономията?…
Стига толкова джогинг за днес. А за позитивния реализъм в кризата ще напиша само: отървете се от това, което ви изразходва ресурсите, фокусирайте се върху 1-2 неща, които ви носят полза и обмислете препятствията предварително. Трудно е, но ще се справите!
Аз е по-добре да послушам собствения си съвет и да се фокусирам върху проекта за антикризисната стратегия на клиента. Това ми носи истинската полза в момента – и е приятно да работя с тези хора, и е платено. Писането… ако остане време по-нататък. Или ако измисля начин да се рекламирам като гуру и да обещавам 1000% успех…
А, катерички! Я да дезинфекцирам тази пейчица. Утре ще си взема плейъра и ще слушам музика. Да видим как ще е.