„Този народ може да се управлява само с твърда ръка!“
Ако сте съгласни с това изказване и сте мениджър в частния бизнес, или заемате отговорна позиция в държавната администрация, е възможно да сте хванали генералския вирус. Той не е фатален, причинява страдания най-вече на хората, с които работите и пречи и на тях, и на вас да бъдете доволни от работата и живота си. Лекува се, стига да пожелаете и да вземете мерки. Препоръчвам ви да го направите, защото според думите на разни мъдри хора, светът се променя и вече няма да е същият. Може би вече и по нашите земи пазарът ще започне да изхвърля ръководителите-генерали.
Първо ви трябва малко по-точна диагноза и за целта съм подготвила нещо като бърз тест – обяснила съм накратко 10 от най-видимите симптоми на генералския вирус. Прегледайте ги и вижте, дали няма да се разпознаете в някои от тях.
Симптом 1: Обичате да пишете заповеди.
Заповедите са основен инструмент за реализация на управленските ви решения. Знаете, че в България, ако нещо не е формулирано като заповед, никой във фирмата няма да го вземе присърце. Затова пишете заповеди за много повече неща, отколкото изисква нормативната база (а тя е силна в тази си част). Диктувате, подписвате, входирате / изходирате и нареждате свеждането им до знанието на всички подчинени. Езикът е традиционно сух, бюрократичен, защото, иначе заповедта може да бъде приета лежерно и да не създаде необходимия стрес у подчинените. Събирате си колекция от особено важни заповеди, които считате за нащо като президентски укази.
Обичате и устните заповеди. Когато възлагате задачи устно, те също следва да се разбират като заповеди и затова са кратки, ясни (за вас) и без излишни любезности и емоции.
Симптом 2: Не обичате да ви задават въпроси.
Не поощрявате задаването на въпроси от страна на подчинените. Пита, който не знае и който не е внимавал, като журналистите на брифинг. Ако някой явен бунтар се осмели да попита нещо, то обикновено въпросът е глупав и вие го игнорирате или отговаряте с насрещен въпрос, нещо като предупреждение към питащия.
Идеалът ви за подчинен е човек, който изпълнява нарежданията, без да коментира и без да мисли – ако можеше да мисли, щеше да е на ваше място.
Симтом 3: Винаги сте много сериозен.
„Събрали сме се работа да вършим“, а работата е сериозно нещо, не веселба. Особено работата на ръководителя. Вие носите на раменете си тежкото бреме да решавате един от друг по-критични проблеми, а това може да остане незабелязано, ако не излъчвате авторитет и поне малко умора от живота. Усмивките и доброто настроение, камо ли позитивният дух, издават слабост и лекомислие, неприсъщи на ролята на началник. Допустимо е да се усмихвате само, когато си правите шеги с някой от подчинените, за да могат те да разберат, че трябва да се смеят и да оценят чувството ви за хумор.
Освен това, като началник, вие сте и правосъдие от последна инстанция, а по презумпция всички подчинени са поне в една издънка и всеки е виновен за нещо. Просто е въпрос на време да ги изловите. Как ще се чувстват гузни хората, ако ходите из офиса благ и мил? И кой приема на сериозно приветлив съдник? Излъчването на строгост и справедливост е единственото уместно излъчване и точка.
Симптом 4: Говорите на подчинените си назидателно.
Вие сте началник, защото / затова знаете най-много. Вие не общувате и не споделяте информация, вие поучавате. Независимо дали говорите на един подчинен, на целия си екип, даже и на колега (някой равен по чин) – тонът ви е покровителствен, езикът на тялото – обран, изреченията – кратки и прости. Дългите и сложни изречения пазите за разговорите с чужди хора, когато трябва да демонстрирате положение. А когато чуждите хора са по-високопоставени от вас, например от по-голяма и силна компания / държава, зарязвате изцяло назидателния тон и преминавате в неговата пълна противоположност. Но това се случва рядко и не ви тежи.
Симптом 5: Постоянно пишете правила за другите.
Освен заповеди, пишете и политики, процедури, инструкции, правилници, планове и др. Пишете ги така, както знаете, че трябва да се случват нещата. Дали има реална полза от тези правила? Дали е възможно те да бъдат изпълнени? Дали е възможно да бъдат контролирани? Това няма нужда да се мисли при писането, защото си проличава от само себе си, след като правилата влязат в действие. При определени обстоятелства, например, ако много хора се оплачат на най-големия началник или във фейсбук, може да отложите три-четири пъти влизането на правилата в сила.
Симптом 6: Изисквате от другите да спазват правилата.
Веднъж написани, правилата трябва да се спазват. От подчинените, разбира се, не от вас. Работата на мениджъра е да пише правила и да контролира изпълнението им. При сложните и тежки условия, в които той работи, няма как и да ги спазва. Дали ще е политика на компанията, дали ще са ценностите, написани на уеб сайта, заповедите за дистанция при събиране на много хора на едно място и при чакане на опашка, няма значение – те важат за другите.
Симптом 7: Налагате тежки санкции за неспазване.
Целта на правилата е да има дисциплина. Дисциплината се опазва със санкции. Всеки нарушител се санкционира несъразмерно, за да има назидание. Може поименно да го обявите пред строя, пардон, персонала, за да се засрами. Не приемате извинения и никога не правите компромиси. Освен, когато правите – понякога трябва да демонстрирате великодушие.
Симптом 8: Свободно променяте мнения, възгледи и посока.
Днес мислите по един начин и всички трябва да изпълняват. Утре е новото днес. Мислите по нов начин и всички трябва да изпълняват. Кое не е ясно? На кого дължите обяснение за промяната? И защо им е на хората обяснение, когато от тях се иска просто да изпълняват? Ако се возите в кола на НСО и трябва да се върнете, шофьорът ще направи веднага обратен завой, няма да пита защо или да гледа знаците по улицата. И подчинените така.
Симптом 9: Умеете да говорите дълго, без да навлизате в конкретика.
Понякога се случват неща, заради които се налага да държите реч – голяма промяна в компанията, стартиране на важен проект, лоши новини за подчинените. Знаете, че трябва да се говори дълго, защото иначе подчинените ще подценят ситуацията. За да запълните времето, включвате в речта описание на окаяното настояще, мрачни прогнози за бъдещето, посочване на виновни лица, събития и международни положения, външни и вътрешни конкуренти и пр. Като новогодишна реч или извънредно обръщение – колкото по-общо се изказвате, толкова по-впечатлени ще са подчинените. (Още по темата за говоренето и връзката му с мотивацията вижте тук.)
Симптом 10: Когато трябва, целувате икони.
Или каквото има за целуване в съответния момент. Няма значение, че това противоречи на всичко, което сте казвали до момента. Щом трябва, сваляте маската и целувате.
Това беше тестът. Ако сте разпознали себе си в 1-2 симптома, спокойно. Вирусът е в ниска доза и с малко самонаблюдение и съзнателна корекция ще го преодолеете.
Ако обаче сте се разпознали в повече симптоми, състоянието ви е тревожно. Имате два варианта на действие:
А) Оставяте състоянието ви да стане хронично и се надявате, че в ерата след COVID-19 ще се търсят още повече мениджъри-генерали или
Б) Решавате, че ще промените нещо и вземате мерки още по време на извънредното положение. Най-добре потърсете специалист по промяна на поведението, някои вече работят почти безплатно.
Иначе най-важното е да сме живи и здрави!