Тази статия е част от моя сборник със съвети за кариерно развитие.
* За целите на този материал :
1) „Шеф“ означава човек, от когото се чувствате зависими. Освен вашия пряк ръководител и всякакъв вид високопоставени мениджъри в компанията ви, това може да бъде клиент или важен бизнес партньор.
2) „Нормални“ означава всички останали хора, от които не се чувствате зависими, като колеги, роднини, приятели и пр.
3) Така формулирано, заглавието не означава, че колегите, роднините и приятелите, с които спорите, са с добро ментално здраве, нито пък, че шефът ви не е. Всички опции са оставени отворени
Шефът ви изказва мнение, с което не сте съгласни или иска от вас да направите нещо, според вас неправилно. Вие възразявате и започва дискусия.
Начинът, по който спорите, в голяма степен определя крайния резултат.
Предлагам ви 5 идеи за по-успешно убеждаване както на шефове, така и на нормални хора.
1. Спестете си категоричните декларации
Като:
Не съм съгласен.
Това не е вярно.
Не си прав.
Това няма как да стане.
Аз виждам нещата по съвсем различен начин.
Аз съм на друго мнение по този въпрос.
Виждам голям проблем в това.
Нямате никаква полза от директно противопоставяне в самото начало на дискусията.
Когато вашият шеф / нормалният човек чуе декларацията на несъгласие, обикновено не му става много приятно. Той започва да мисли как да ви убеди, че е прав и спира да ви слуша. И или изобщо няма да чуе аргументите ви, или ще ги чуе със силно критична нагласа. (Още по-зле става, ако вашият шеф е заразен с генералски вирус…)
Най-общо казано, за някои хора категоричната декларация на несъгласие звучи като стартов сигнал на състезание по спечелване на спор. Те приемат нещата лично и се амбицират да излязат победители на всяка цена. Вие надали искате да участвате в такова състезание.
2. Задавайте въпроси, вместо да посочвате слабости
Например:
Вместо да кажете „Одиторите няма да го признаят“, питайте „Как ще убедим одиторите да го признаят?“
Вместо да кажете „Клиентът ще бъде много недоволен и няма да плати“, питайте „Как ще го представим пред клиента?“
Вместо да кажете „Ще ни отпадне гаранционната поддръжка“, питайте „А какво ще правим с поддръжката?“
Чрез въпросите ще постигнете няколко полезни неща:
- ще разберете по-добре позицията на шефа / нормалния човек,
- ще го накарате да се замисли – може да е пропуснал някой аспект,
- ще получите решение на проблема, който виждате – може вие да сте пропуснали някой аспект.
И всичко това без противопоставяне.
3. Започнете с аргументите и от тях изведете мнение
Традиционната формула „Аз смятам, че …., защото ...“
се превръща в „Като имам предвид …, смятам че ...“
Например
„Не мисля, че понеделник е добър ден за оперативка, защото тогава имаме най-много обаждания от клиенти“
се превръща в:
„Като имам предвид, че в понеделник имаме най- много обаждания от клиенти, смятам, че не е добър ден за оперативка.“
Така шефът / нормалният човек ще чуе аргументите ви, преди да е „натоварен“ от вашето мнение и е по-вероятно да помисли по тях, а не бързо-бързо да ги отхвърли.
Дали ще успеете в убеждаването или не, зависи в голяма степен от качеството на аргументите ви, разбира се.
4. Питайте за целта и резултата
Каква е целта на действието?
Как очаквате да изглежда крайният резултат?
Тези въпроси помагат, когато виждате противоречие с предходни мнения или задачи, поставени от шефа ви или настоящите ви объркват, и не виждате логика в тях. Имате шанс той да се замисли и сам да ревизира позицията си.
А и по този начин си отваряте възможност за алтернативни предложения, с които целта и резултатът могат да бъдат постигнати по-лесно.
5. Слушайте какво ви се казва. Четете какво ви се пише. Внимателно.
Това е задължително условие за повече успех в споровете.
Слушайте и четете така съсредоточено, сякаш шефът ви съобщава с колко точно ще ви увеличи заплатата. 🙂
Освен, че може да разберете позицията на другия, може да научите нещо важно, а и да откриете аргумент, който да обърнете във ваша полза.
Изтеглете петте идеи, за да са ви под ръка:
Пожелавам ви успешно прилагане!
