Представете си, че съм вашият шеф. 
В един натоварен ден, докато си действате по задачите – всичките важни, спешни или и двете – ви пиша в Slack: „И това, моля, с най-висок приоритет, ASAP!“
Какво правите?
А) Зарязвате всичко и започвате веднага новата задача? Въпреки че старите също са с най-висок приоритет (и дори ви изглеждат по-важни)…
Б) Започвате новата, чак след като приключите вече започнатите? Но дали това се брои за ASAP?
В) Спирате работа, преглеждате всички приоритетни задачи наново и пренареждате графика по ваша преценка? Или ме питате мен (шефа) коя от всичките задачи с най-висок приоритет е с най-най-висок приоритет?
Който и от трите варианта да изберете, обзалагам се, че ще сте стресирани. И ще прехвърлите този стрес и към екипа си.
Комуникацията на срокове е идеалното доказателство, че думите, приписвани на Джордж Бърнард Шоу, са верни:
„Най-големият проблем в комуникацията е илюзията, че тя се е състояла.“
Разгледайте този кратък Мениджърско-служителски речник по-долу. Той е резултат от опита ми и стотиците пъти, в които аз самата съм поставяла хлъзгави срокове, а после съм се ядосвала, че не са ме разбрали правилно…
(Можете да свалите речника като PDF от секция Безплатни ресурси -> Управление на хора. И евентуално да го пратите на шефа си… истинския. )
Вероятно се познахте в някоя и друга от ситуациите.
Въпросът е какво да направите оттук нататък, за да избегнете подхлъзването.
Ето 5 съвета, които навремето помогнаха на мен.
1. Спрете фразите, които рушат доверието
Забравете за „За вчера“. Не съкращавайте изкуствено срока за по-сигурно и не бавете съзнателно възлагането на задача, за да я дадете в последния момент.
И с трите „олеквате“ пред хората си. Когато екипът усети манипулация, той спира да ви вярва. А без доверие нямате екип, имате просто група хора, принудени да работят за вас, докато си намерят нещо по-добро.
Още за доверието на хората към вас можете да прочетете тук.
2. Бъдете конкретни
Можете да продължите да казвате „Утре“, „Другата седмица“ и „До края на месеца“, но за важните срокове добавете конкретика.
„Утре до 14:00“, „Вторник до обяд“ и „На 26 февруари“ вече е по-ясно за всички.
Обяснете и защо: „Искам го до 14:00, за да го прегледам и да имаме време за редакция преди срещата“. Или „Клиентът очаква да го получи на 26-и, нека сме точни“.
Изяснете своите намерения още с възлагането на задачата, дайте на изпълнителя контекста и ще повишите както качеството на изпълнението, така и доверието към вас.
За маловажните срокове можете да си спестите конкретиката, но все пак имайте предвид разбирането от „Речника“.
Ще бъдете на сигурната страна, ако свикнете хората от екипа си да ви питат „Утре, но в колко часа?“ или „До края на месеца, но на 28-и ОК ли ще е?“. Това вече е комуникация, която наистина се е състояла.
3. Направете „Спешно“-то изключение
Намалете до минимум използването на „Спешно“ и „По най-бързия начин“.
Също и на „ASAP“, и особено на „As ASAP as possible“ 🤪
Тези изрази са генератор на тревожност. Често всяват паника и стават причина за ниско качество на изпълнението и още повече стрес при преправянето. Не ги хабете напразно, а гледайте на тях като на червен бутон – запазен за наистина най-най-спешните задачи, когато мобилизацията е критично важна.
В 99% от случаите „Това трябва да е готово днес до края на деня“ е напълно достатъчно, без излишна драма.
4. Вие подредете приоритетите
Определянето на последователността на изпълнение на задачите е отговорност на човека с по-широк поглед – на мениджъра, ваша. Колкото и квалифицирани, опитни, мотивирани и самостоятелни да са хората от екипа ви, те познават само част от голямата картина. А и не могат да ви прочетат мислите.
Можете да решите сами: „И трите трябва да станат днес до края на деня. Направи първо Х, после Y и накрая Z, ако остане време.“ Това работи, когато сте напълно наясно с всички задачи на изпълнителя. Също и при неопитните хора, и изобщо когато нямате доверие на човека, че ще се справи сам.
В останалите случаи, за да не бъдете микромениджър, най-добре приоритизирайте заедно с изпълнителя: „Това трябва да стане днес до края на деня. Как ще го вместиш между другите задачи? Помисли и дай да ги прегледаме заедно.“
5. Деприоритизирайте
Когато сложите най-висок приоритет на дадена задача, трябва да свалите приоритета на останалите задачи. Това е смисълът на приоритизирането – подреждане на неща едно СЛЕД друго, а не едно ДО друго.
И може би тук е най-популярната грешка на мениджърите. Често чувам от хората, които обучавам: „Всичките ни задачи са с приоритет А“. Това никога не работи добре.
Не е лесно да деприоритизирате и особено пък съвсем да игнорирате. Но се учи и си струва усилията, както можете да прочете и в статията на Forbes “The Power Of Prioritization: How To Work Smarter, Avoid Burnout And Drive Real Impact”.
Така че силно ви препоръчвам да се научите да го правите както за собствените си задачи, така и за тези, които възлагате на екипа си:
„Това ми трябва днес до края на работното време. Остави X, Y и Z за утре.“
Или още по-добре:
„Това ми трябва за понеделник и е важно да бъде направено добре. Дай да видим за сметка на коя от другите ти задачи ще бъде.“
В заключение:
Вместо да поставяте хлъзгави срокове, бъдете конкретни, намалете драмата и приоритизирайте правилно. Ще постигате по-добри резултати и ще имате екип, на който да разчитате.
Успех!
А ако искате да научите още мениджърски неща от мен, елате на предстоящия уебинар:
Онлайн семинар
Управление на дистанционни екипи
- 12 февруари 2026 г.
- 09:30 - 12:45
Интензивен полудневен уебинар, организиран от Expert Events, подходящ за опитни и отскоро мениджъри.
Въведете код АК-10 и получете 10% отстъпка от цената.