Малко са ръководителите на екипи, които нямат свои собствени ръководители.
Когато бях старши вицепрезидент и прокурист в голяма германска компания в България, докладвах на председателя на управителния съвет. Той от своя страна отговаряше пред надзорния съвет на акционерното дружество. В други компании бях изпълнителен директор и тогава шеф ми беше собственикът.
Ако вие сте от средния мениджмънт – управлявате екип от ръководители, значи освен екип си имате и шеф.
Масовото разбиране за работата на мениджъра е , че тя изцяло насочена надолу по структурата – да възлага задачи на хората си и да им делегира, да изисква резултати, да ги мотивира, да им дава обратна връзка и да оценява представянето им.
Реалността на средния мениджър обаче показва, че дори най-добрите лидерски практики удрят на камък, ако липсва умение за управление нагоре. Просто защото не можете успешно да управлявате надолу, ако отгоре към вас идват неясни приоритети, ограничения и невъзможно високи очаквания.
За разлика от посоката надолу, управлението нагоре не означава да казвате на шефа си какво да прави. То е изграждане и поддържане на плодотворни отношения с вашия пряк ръководител. И като казвам плодотворни, имам предвид с плодове и за него, и за вас:
- Шефът ви получава съмишленик – човек, който разбира шефските приоритети и потребности, доставя точната информация в точния момент и постига резултатите, нужни на шефа за постигане на неговите собствени цели.
- Вие получавате силен, доверен съюзник – с което улеснявате своята работа и тази на екипа си, а и печелите подкрепа в кариерното си развитие.
Всичко това ще се случи много по-лесно, ако вие харесвате шефа си и той харесва вас. Но управлението нагоре не означава просто да се стремите да се харесате на всяка цена. Няма да ви говоря за подмазване, манипулиране или офисно-политическо интригантство – макар да не отричам, че те често ускоряват кариерата… Проблемът с тях е, че ако шефът ви е шеф на място, той усеща фалша веднага и рязко спира да ви харесва.
Това, което ще направя сега, е да ви дам гледната точка на шефовете – няколко „откровения“, които рядко се казват директно, а са доста съществени за изграждането на плодотворни отношения.
7 откровения от името на вашия шеф
1. „Ти не познаваш моята работа и аз не познавам твоята“
2. „Имам свои приоритети и цели“
3. „Искам да комуникираме по моя начин“
4. „Мразя да ме държат на тъмно“
5. „Когато ми споделиш проблем, искам да ми предложиш решение“
6. „Управлявам екип от мениджъри, а не група конкуренти“
7. „Искам да поемаш отговорност, а не да я прехвърляш“
Стигнах до тези откровения едва сега, когато съм в ролята на консултант и помагам на мениджъри да изградят плодотворни отношения с шефа си. От далечината на времето човек по-лесно синтезира опита си и от двете страни – като среден и топ мениджър.
Избрала съм универсални откровения – такива, които да се отнасят до топ мениджърите по принцип. Но пък както знаем от народната мъдрост „Всеки луд с номера си“ 😊, всеки шеф си има своите специфики. Оставям на вас да си ги ревизирате според вашия конкретен човек.
1. „Ти не познаваш моята работа и аз не познавам твоята“
Работата на големите шефове трудно се вижда отдолу и затова често създава илюзията, че е малко и лесна. Осигуряването на ресурси и изработването на стратегия в тези объркани и рискови времена, борбата за влияние, политическите контакти с външни субекти, решенията за икономии, преструктуриране и съкращения и прочие големи задачи остават скрити за средния мениджмънт.
От друга страна пък вие сте царете на оперативната работа, за която вашият шеф знае малко, понякога дори почти нищо. И ако всичко върви добре, той няма и желание да опознае в детайли техническите и ежедневните детайли във вашия екип.
Всичко това създава естествено разминаване във възприятията:
За вас оперативните казуси са най-важното нещо. Повдигате темата пред шефа с усещането, че решавате най-съществения въпрос във фирмата.
За вашия шеф терзанията ви са просто една от десет подобни теми, които му висят на главата в този момент. В неговия екип не сте само вие, а и още поне двама-трима ваши колеги, всеки с казусите си.
Затова за добро управление нагоре:
- Учете от шефа си „голямата картина“
Наблюдавайте го – как разсъждава, какви въпроси задава за пазара, клиентите и конкуренцията? Кои показатели следи най-внимателно? По какви критерии преценява хората, ситуациите и риска? Използвайте индивидуалните срещи, за да черпите контекст от по-високото ниво.
- Уважавайте времето, енергията и вниманието му
Подготвяйте се за планираните разговори с него и избирайте умно темите и казусите, с които да го занимавате. И го пощадете от ролята на „главен специалист“ – вие знаете повече от него за оперативните неща и те са ваша отговорност, не негова.
2. „Имам свои приоритети и цели“
Случвало ли ви се е с гордост да представите завършен проект или отлични резултати, а шефът ви едва-едва да кимне с леко разсеян вид? Или да влезете със страхотна идея за оптимизация на процесите, а той да реагира със „Ами добре, ще помисля“?
Ако да, сигурно сте се почувствали недооценени и пренебрегнати. А причината най-вероятно е в разминаването на приоритетите.
Вашият ръководител получава своите приоритети от собствениците, борда, инвеститорите или самия пазар. Той отговаря за конкретни 2–3 стратегически цели за тримесечието или годината – запазване на ликвидност, навлизане на нов пазар или задържане на ключови клиенти, например. Всичко извън тези няколко точки за него е просто страничен шум, независимо колко блестящо е изпълнено или замислено.
Освен чисто корпоративните цели обаче съществува и личният фактор – неговите финансови и кариерни амбиции, това как той иска да изглежда пред своите собствени шефове и обкръжение.
Ако вашите резултати и предложения не обслужват приоритетите му и не му помагат да постигне целите си, вие просто няма как да го впечатлите.
Затова за добро управление нагоре:
- Разберете приоритетите на шефа си
Питайте директно кои са трите най-важни неща за шефа ви през това тримесечие. Наблюдавайте къде отива времето му – в какви срещи по оперативни въпроси участва, на какво се радва, какво го ядосва, какви проекти и разходи одобрява и какви – не. Когато участвате в срещи с неговите шефове, следете какви въпроси му задават те, за какво го притискат, какво искат от него.
- Свържете оперативната си работа с целите на шефа си
Когато отчитате резултати или искате ресурси, покажете директната връзка с целите му. Формулировката не е „Екипът ми постигна Х“, а „Постигнахме Х, което подобрява (приоритетния) показател Y с 15%“.
- Свържете и предложенията си с ползата за шефа си
Преди да предложите някаква промяна, си задайте въпроса: „Как това предложение ще помогне на шефа ми да постигне целите си“. Адаптирайте формулировката на идеята си и ще увеличите шанса тя да бъде одобрена.
3. „Искам да комуникираме по моя начин“
Наясно ли сте как предпочита да получава информация вашият шеф? Кога и как иска да обсъждате малките оперативни въпроси и големите теми?
Дали мисли в числа – вместо 3 страници текст, предпочита таблица с проценти, суми и сравнения? Или възприема нещата визуално и търси чартове, логически схеми, снимки? Или пък взима решение след 2 минути разговор по същество?
Някои средни мениджъри са убедени, че тяхната работа е просто да предадат информацията с един служебен имейл, а приемането и разбирането ѝ е изцяло отговорност на ръководителя. Само че когато начинът на поднасяне на информацията не пасва на шефския стил на комуникация, посланието просто не стига до него. И обикновено губещ е средният мениджър…
Затова за добро управление нагоре:
- Адаптирайте се към стила на вашия шеф
Наблюдавайте как отговаря на съобщения – връща кратки отговори от едно изречение през телефона си, звъни ви веднага, щом има въпрос или изисква таблици и чартове преди срещата? Комуникирайте с него по начина, по които той реагира най-бързо и адекватно.
- Избирайте момента
Преценте дали шефът ви е в оперативен режим и приема въпроси, или се готви за борд, или ключова среща. И по правило не му задавайте важни и комплексни казуси на крак в коридора или в петък в 18:00 ч.
4. „Мразя да ме държат на тъмно“
Ако вашият шеф ви възложи нещо и след това от вас няма „ни вест, ни кост“, той не си мисли „Сигурно всичко върви гладко“. По-скоро се дразни, че не знае какво се случва и трябва сам да ви търси за информация.
Още по-неприятно за ръководителя ви е да бъде хванат неподготвен – да научи за сериозен проблем в своя ресор от колега, от клиент или още по-лошо – от борда /собственика. Липсата на информация изглежда като липса на контрол или опит за скриване.
Обратното – да научи от „външни“ хора за нещо хубаво, което се е случило в неговия ресор, също не е ОК. Някак пак излиза, че топ мениджърът не знае неща, които би трябвало да знае.
Шефът ви няма нужда да е в течение на всяка оперативна подробност, но държи да има усещане за контрол над рисковете и предвидимост.
Затова за добро управление нагоре:
- Затваряйте всеки поет ангажимент
Когато кажете, че ще проверите нещо до утре, дайте и резултата от проверката до утре. Ако не сте готови, едно съобщение в чата „Още събирам данните, ще имам отговор до края на деня“ е по-добре от тишина и неизвестност. Нека шефът ви знае, че когато ви даде задача, тя не потъва в черна дупка.
- Информирайте за прогреса по продължителни и важни задачи
Подавайте кратки междинни сигнали, че работите по темата и всичко е наред. Например „Първата фаза приключи по график, започваме следващата“. Това сваля напрежението и премахва нуждата шефът да ви проверява.
- Не допускайте никакви изненади
Предупреждавайте за възможни спънки и рискове при първия ясен симптом, а не когато целият свят е разбрал. Информирайте и за малки, средни и големи успехи на екипа си – дайте възможност на шефа си да се похвали пред неговия шеф или колегите.
Имате специфичен казус с вашия пряк ръководител?
Нека го разнищим и подготвим вашата стратегия в индивидуална сесия.
5. „Когато ми споделиш проблем, искам да ми предложиш решение“
Съгласно горната точка предупреждавате своевременно за проблем – влизате в кабинета на шефа си с някоя лоша новина като „Основният ни доставчик вдига цените с 20%!“ или „Двама души от екипа напускат едновременно!“. Само това обаче изобщо не е ОК за вашия шеф. Запитайте се как всъщност очаквате той да реагира? Да ви изкаже съчувствие за трудностите? Или да ви помогне да намерите решение – да започне проучване на пазара, пренареждане на графици или търсене на нови хора?
За да се намери решение на проблема, са нужни преки и подробни познания по актуалната оперативна ситуация. Каквито вашия шеф няма, а вие имате. Затова и вие сте човекът, чиято работа е да подготви решението.
Затова за добро управление нагоре:
- Винаги подготвяйте решението
Прилагайте класическата рамка „Проблем ➔ Възможни решения ➔ Препоръка“. Опишете ситуацията в контекст и филтрирайте детайлите, представете 2 или 3 възможни хода с техните плюсове и минуси, и завършете с личната си позиция: „Препоръчвам вариант Б, защото…“ (Вижте подробности в Как да подготвите решение на проблем) А ако е особено важно шефът ви незабавно да научи лошата новина и нямате време за подготовка на решението, съобщете я с добавка от типа „Работя по въпроса, ще имам предложение утре“.
- Предвиждайте въпросите на шефа, преди да ги е задал
Помислете кои са първите неща, от които ще се заинтересува – „Колко ще ни струва?“, „Какъв е рискът, ако не направим нищо?“ или „Как се отразява това на проект Х?“. Включете тези отговори още в предложението си за решение – така спестявате излишна комуникация.
- Приемете, че решението на шефа може да е различно от вашето
Възможно е шефът ви да не се съгласи с препоръката ви, а да избере друг вариант. Ако не сте съгласни с него, защитете предложението си (вижте Как да спорите с шефа, а и с нормални хора). И в крайна сметка се ангажирайте с реализацията на финалното решение, каквото и да е то.
6. „Управлявам екип от мениджъри, а не група конкуренти“
Вие сте член на екипа на вашия шеф и той очаква от вас сътрудничество и колегиалност, каквито вие очаквате от хората, за които отговаряте. Ясно е, че с колегите си имате различни цели, а и има въпроси, по които те имат различна от вашата гледна точка и различен интерес. Ясно е и че от време на време ще има спорове и конфликти. Но нека да са смислени и конструктивни, без да усложняват живота на шефа ви.
Помнете, че той мери резултата на целия си екип според собствените си приоритети и цели. Ако вашият успех е за сметка на колегите ви, за шефа ви той няма да има достатъчно стойност.
Затова за добро управление нагоре:
- Помагайте на колегите си
Когато виждате, че колега е претоварен с голям проект или има проблем, предложете помощ, преди шефът ви да е разпоредил това. Проактивната солидарност показва, че виждате отвъд границите на собственото си бюро и сте екипен играч. А когато вие получите помощ от колега, изкажете му признание пред шефа – „Справихме се благодарение на бързата реакция на Логистика“. Това не намалява вашите лични заслуги, напротив, показва, че не сте егоистичен солов играч.
- Избирайте битките си и правете компромиси
Не превръщайте всяко несъгласие с колега в принципен въпрос. Запитайте се „Това малка спънка ли е или голяма трудност за мен и моите хора?“. Правете компромиси, ако така ще улесните работата на колегите ви и екипът на вашия шеф ще постигне желания резултат. Пазете твърдата си позиция и енергията само за наистина важните въпроси. И тях се стремете да решавате на четири очи, без да викате шефа си за съдия. Няма шеф, който да обича да е в копие на имейл война между хората си. Или да слуша оплаквания зад гърба на колега: „Тя пак закъснява с данните“.
7. „Искам да поемаш отговорност, а не да я прехвърляш“
Когато проект се провали, срок бъде изпуснат или ключов клиент се оплаче разочарован, автоматично сработва инстинктът за самосъхранение. И първата ви реакция може да е да се оправдаете с колегите от друг отдел, с доставчиците, системата, която все забива и пр. Всичко това може да си е напълно вярно, но вие сте мениджъри и шефът ви очаква да държите нещата под контрол. А оправданията звучат като да се носите по течението или още по-зле, да сте жертва на обстоятелствата.
Доверието на вашия шеф към вас може и да е леко разклатено от грешката, но направо ще се срине, ако опитате да я замажете или да се измъкнете от отговорността за нея.
Затова за добро управление нагоре:
- Поемете си отговорността
Няма по-силен начин да се справите с негативните последствия от директните думи „Сгреших в оценката на времето за изпълнение“. Обикновено за вашия шеф са важни две неща – как се ограничават щетите и как се предотвратява повторение на същата грешка. Бъдете готови и с двете, за да покажете, че контролирате нещата.
- Поемете отговорността и за хората си
Ако гафът е човек от вашия екип, за шефа ви отговорността е изцяло ваша – вие възлагате задачите и контролирате изпълнението. Анализът на случилото се, обратната връзка и изводите правете вътре в екипа си, при закрити врати. Навън просто поемате отговорност.
В заключение : Партньорство, не подчинение
Стремете се към партньорство с шефа си, а не към подчинение.
Партньорството изисква инициатива, активност и усилия, и може да ви изглежда като излишна работа. Според мен се отплаща отлично, защото увеличава вашето влияние върху това, което идва отгоре и така улеснява това, което ще правите надолу.
Гледайте на вашия шеф като на най-най-ключов клиент – не можете да си позволите да го изгубите и го приемате с всичките му специфични изисквания, капризи, настроения и навици. Проучвате потребностите му, говорите на неговия език, пазите времето му и доставяте решения с добавена стойност. И той е доволен от вас и става ваш съюзник. В добри и лоши времена.
Разбира се, управлението нагоре е двупосочна улица. То изисква насреща да имате професионалист, който цени партньорството, готов е да чува различно мнение и умее да се доверява. Ако въпреки всичките ви усилия взаимоотношенията ви не са плодотворни, най-доброто решение е да потърсите друг шеф.
Но докато сте тук – водете не само надолу, а и нагоре. Успех!
Все пак управлението на вашите хора си остава най-същественото умение за средния мениджър.
Точно това умение ще развиваме в практическия курс, който водя на 16 октомври 2026: „Управление на човешките ресурси. Мениджърски умения при работа с хора“
Организатор е Expert Events. Заповядайте!